2.Samuel 19 | Съвременен български превод
1* Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“
Давид оплаква сина си Авесалом
2След това съобщиха на Йоав: „Ето царят плаче и тъжи за Авесалом.“3И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ. Защото народът чу да се говори, че царят скърби за сина си.4Тогава мъжете влизаха в града скришно като посрамени воини, побегнали от битка.5А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“6А Йоав дойде при царя в двореца и каза: „Ти днес посрами всичките си служители, които избавиха живота ти, живота на синовете и дъщерите си, живота на жените и живота на наложниците си.7Ти обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат, понеже днес ти показа, че за тебе са нищо и вождове, и служители. Днес аз разбрах, че щеше да ти бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели.8Затова стани, излез и поговори насърчително на своите служители. Защото, заклевам се в Господа – ако не излезеш, тази нощ с тебе няма да остане нито един човек. А това ще бъде за тебе по-лошо, отколкото всички беди, които са те сполели от младостта ти досега.“9Тогава царят стана и седна при градските порти. Съобщиха на целия народ, че царят седи при градските порти. Затова целият народ дойде при царя, а израилтяните се разбягаха по шатрите си.
Завръщане на Давид в Йерусалим
10Целият народ от всички Израилеви племена спореше и казваше: „Цар Давид ни избави от враговете ни и ни освободи от филистимците, а сега сам побягна от страната заради Авесалом.11Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо се бавите да възстановите царя?“12Цар Давид изпрати вестител до свещениците Садок и Авиатар с нареждането: „Кажете на старейшините от Юдовото племе: „Защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в неговия дворец? Това се говори по цял Израил и достигна до царя в двореца му!13Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в двореца му?“14Най-вече на Амесай кажете: „Не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това, и още повече да ми стори, ако ти не бъдеш завинаги военачалник при мене вместо Йоав“!“15Така Давид склони единодушно сърцата на всички мъже от Юдовото племе. Затова те изпратиха пратеници да заявят на царя: „Върнете се ти и всички твои служители!“16Царят се завърна и стигна до Йордан, а юдеите дойдоха в Галгал да го посрещнат и преведат през Йордан.17Тогава Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с юдеите да посрещне цар Давид.18Заедно с него бяха хиляда мъже от Вениаминовото племе, както и Сива, служител от Сауловия дом, със своите петнадесет синове и с двадесет служители. Всички те преминаха Йордан пред царя.19След това премина кораб, за да пренесе семейството на царя. Всички те имаха готовност да му служат. Тогава Семей, син на Гера, падна по лице пред царя, когато той премина Йордан.20Семей му каза: „Господарю, не ми вменявай престъпление и не си спомняй онова, в което съгреши служителят ти в онзи ден, когато моят господар царят, излизаше от Йерусалим, и не си го слагай на сърце, царю.21Защото служителят ти признава, че е съгрешил. Ето днес първи дойдох от целия Йосифов дом да посрещна тебе, своя господар, царя.“22Саруевият син Авеса проговори: „Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че е злословил за Господния помазаник?“23А Давид отсъди: „Какво има между мене и вас, Саруеви синове, че днес ми ставате противници? Трябва ли сега да убивате когото и да било, след като аз от днес съм отново цар над Израил?“24Затова царят каза на Семей: „Ти няма да умреш.“ И царят се закле пред него.25Царят излезе да посрещне и Мемфивостей, син на Сауловия син Йонатан. Той не беше си мил нозете, не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си оттогава, когато царят беше заминал, до деня, когато се завърна.26Когато той дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят го попита: „Мемфивостее, защо не дойде с мене?“27Той отговори: „Господарю мой, царю, моят слуга ме измами, защото аз, твоят служител, си помислих – ще оседлая осела си, ще го възседна и ще отида с царя, понеже твоят служител е куц.28А той наклевети твоя служител пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като Божий ангел – постъпи, както желаеш.29Макар и целият ми бащин дом да беше заслужил смърт пред моя господар, царя, ти обаче постави своя служител между твоите сътрапезници. Затова какво право имам да се оплаквам още на царя?“30А царят му възрази: „Защо говориш всичко това? Аз наредих ти и Сива да си поделите нивите.“31Но Мемфивостей отговори на царя: „Нека той вземе всичките, тъй като моят господар – царят, се завърна с мир у дома си.“32От Роглим дойде също и галаадецът Верзелий, който премина Йордан заедно с царя, за да го придружи оттатък Йордан.33А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той се грижеше за прехраната на царя, докато той живееше в Маханаим, тъй като беше заможен човек.34Царят каза на Верзелий: „Ела с мене и аз ще се грижа за прехраната ти в Йерусалим.“35Но Верзелий му отговори: „Много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим?36Сега съм на осемдесет години – мога ли да различа добро от зло? Ще усети ли служителят ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? Ще мога ли вече да чувам гласа на певците и на певиците? Защо твоят служител да бъде в тежест на своя цар господар?37Служителят ти ще придружи още малко царя отвъд Йордан. Защо царят ще ме награждава с такава милост?38Позволи на служителя си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето служителят ти, синът ми Кимхам, нека отиде с моя цар господар. С него ти постъпи според желанието си.“39Тогава царят каза: „Нека Кимхам дойде с мене и аз ще направя за него според твоето желание. За тебе ще направя всичко, каквото поискаш от мене.“40И така целият народ, както и царят, преминаха Йордан. След това той целуна Верзелий и го благослови. А Верзелий се върна у дома си.41Царят продължи пътя си за Галгал. С него тръгна и Кимхам. Също и всички воини от племето на Юда, както и половината от израилските воини, придружиха царя.42При царя дойдоха всички израилтяни и му казаха: „Защо нашите братя – мъжете от Юдовото племе, грабнаха и преведоха през Йордан тебе, царя, със семейството ти, а заедно с тебе и всички Давидови мъже?“43А мъжете от Юдовото племе отговориха на израилтяните: „Затова, защото царят ни е кръвно близък. Защо се сърдите за това нещо? Нима сме изяли нещо от храната на царя или сме взели от него дарове?“44А израилтяните отговориха на Юдовите мъже: „Ние имаме десет дяла при царя, а не един; при Давид имаме по-големи права от вас. Защо тогава ни презряхте? Нали ние първи заговорихме за връщането на нашия цар?“ Но думите на Юдовите мъже бяха по-силни от думите на израилтяните.
Верен
1И съобщиха на Йоав: Ето, царят плаче и жалее за Авесалом.2И в онзи ден победата се обърна в жалеене за целия народ, защото народът чу да се казва в онзи ден: Царят е опечален за сина си.3И в онзи ден народът се прокрадваше в града, както се прокрадва посрамен народ, който е побягнал в боя.4А царят покри лицето си и царят викаше със силен глас: О, сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!5Тогава Йоав влезе в къщата при царя и каза: Днес ти посрами лицата на всичките си слуги, които спасиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, и живота на жените ти, и живота на наложниците ти,6като обичаш онези, които те мразят, и мразиш онези, които те обичат! Защото днес ти показа, че военачалници и слуги не са нищо за теб. Днес аз зная, че ако Авесалом беше жив, а всички ние бяхме мъртви днес, това щеше да ти се види добро.7Затова сега стани, излез и говори на сърцето на слугите си, защото кълна се в ГОСПОДА, че ако не излезеш, и един човек няма да остане с теб тази нощ! И това ще бъде по-лошо за теб от цялото зло, което те е сполетявало от младостта ти досега.8Тогава царят стана и седна в портата. И съобщиха на целия народ и казаха: Ето, царят седи в портата. Тогава целият народ дойде пред царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатрата си.9И целият народ се караше във всичките израилеви племена и казваше: Царят ни избави от ръката на враговете ни и ни спаси от ръката на филистимците. А сега побягна от земята заради Авесалом,10но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в битката. И сега, защо не говорите да върнем царя?11И цар Давид изпрати до свещениците Садок и Авиатар и каза: Говорете на юдовите старейшини и кажете: Защо вие сте последни да върнете царя в дома му? – защото думата на целия Израил стигна до царя, до дома му.12Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо тогава сте последни да върнете царя?13И кажете на Амаса: Ти не си ли моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог и така да прибави, ако не бъдеш военачалник пред мен вместо Йоав през всички дни!14И той наклони сърцата на всичките юдови мъже като на един човек и те изпратиха до царя да му кажат: Върни се, ти и всичките ти слуги!15И царят се върна и дойде до Йордан. И Юда дойде до Галгал да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.16Тогава вениаминецът Семей, синът на Гира, който беше от Ваурим, побърза и слезе с юдовите мъже да посрещне цар Давид.17И с него бяха хиляда мъже от Вениамин и Сива*, слугата на Сауловия дом, и с него петнадесетте му сина и двадесетте му слуги. Те преминаха Йордан пред царя.18И един сал премина, за да преведе царското семейство и да вършат, каквото му се видеше добро. А Семей, синът на Гира, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан.19И каза на царя: Нека господарят ми не ми счита беззаконието и нека не помни злото, което слугата ти извърши в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Ерусалим, за да го вземе царят присърце!20Защото слугата ти знае, че съгреших! Затова, ето, дойдох днес пръв от целия йосифов дом, за да сляза и да посрещна господаря си, царя.21Но Ависей, синът на Саруя, отговори и каза: Не трябва ли да бъде убит Семей, понеже прокле ГОСПОДНИЯ помазаник?22А Давид каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя, че днес искате да ми станете противници*? Може ли да бъде убит днес човек в Израил? Не зная ли, че днес аз съм цар над Израил?23И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.24И Мемфивостей, синът на Саул, слезе да посрещне царя. А той нито беше измил краката си, нито беше сресал брадата си, нито беше изпрал дрехите си от деня, когато царят замина, до деня, когато се върна с мир.25И когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мен, Мемфивостей?26А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами! Защото слугата ти каза: Ще си оседлая магарето, за да яздя на него и да отида с царя – понеже слугата ти е куц.27А той е наклеветил слугата ти пред господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божия Ангел, затова направи, каквото ти се вижда добро!28Защото целият ми бащин дом не беше нищо друго освен мъртъвци пред господаря ми, царя, и въпреки това ти постави слугата си сред онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз и защо да се оплаквам още на царя?29А царят му каза: Защо говориш още за работите си? Аз казах: Ти и Сива да си разделите земята.30А Мемфивостей каза на царя: И всичко нека вземе, след като господарят ми, царят, се върна с мир в дома си!31А галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати през Йордан.32А Верзелай беше много стар, на осемдесет години. Той беше осигурявал прехраната на царя, докато той стоеше в Маханаим, защото беше много богат човек.33И царят каза на Верзелай: Премини с мен и аз ще ти осигуря прехраната при мен в Ерусалим.34А Верзелай каза на царя: Колко ми остава още да живея, за да се изкача с царя в Ерусалим?35Днес аз съм на осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Или може ли слугата ти да усеща какво ям или какво пия? Или мога ли вече да чувам гласа на певците или на певиците? Защо тогава слугата ти да бъде допълнителна тежест на господаря ми, царя?36Слугата ти ще премине Йордан с царя само за малко. Защо трябва царят да ми дава такава отплата?37Моля те, нека слугата ти се върне, за да умра в града си, при гроба на баща си и майка си. Ето обаче, слугата ти Хамам, нека той премине с господаря ми, царя. Направи за него, каквото ти се вижда добре.38И царят отговори: Хамам ще премине с мен и аз ще направя за него, каквото ти се вижда добре. И каквото и да поискаш от мен, ще го направя за теб.39И целият народ премина Йордан и царят също премина. Тогава царят целуна Верзелай и го благослови и той се върна на мястото си.40А царят продължи до Галгал и Хамам продължи с него. И целият народ на Юда, а също половината от народа на Израил преведе царя.41И ето, всичките израилеви мъже дойдоха при царя и казаха на царя: Защо те откраднаха братята ни, юдовите мъже, и преведоха през Йордан царя и дома му, и всичките мъже на Давид с него?42Тогава всичките юдови мъже отговориха на израилевите мъже: Защото царят ми е сродник. Защо се сърдиш за това нещо? Ядохме ли нещо за сметка на царя, или ни даде някакъв подарък?43А израилевите мъже отговориха на юдовите мъже и казаха: Аз имам десет части в царя и имам по-голямо право над Давид от теб. Защо ме презря? Не беше ли моята дума първа да се върне обратно царят ми? Но думите на юдовите мъже бяха по-остри от думите на израилевите мъже.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.