1Не след дълго време царят изпратил един старец, атинянин, който да принуди юдеите да отстъпят от своите закони и да не живеят вече по Божиите закони.2Освен това трябвало да се оскверни йерусалимският храм, като се посвети на Зевс Олимпийски, а храмът в Гаризин – на Зевс, покровителя на гостоприемството, поради нрава на местните жители.3Настаналото зло било тежко и непоносимо за народа.4Езичниците изпълнили храма с безчинства и разпуснатост. Те гуляели с блудници и се отдавали на порочни удоволствия с тези жени в притворите на святото място и дори внасяли вътре неща, които не са позволени.5Така жертвеникът бил отрупан със скверности, които законът забранява да бъдат принасяни като жертва.6Не било възможно нито съботата да се спазва, нито празник на предците да се почита, дори и юдеин не можело да се наричаш.7Всеки месец на рождения ден на царя юдеите били унизително принуждавани да посещават идоложертвени гощавки, а на Дионисиевия празник трябвало да участват с венци от бръшлян в тържественото шествие в чест на Дионисий.8По предложение на Птолемей било взето решение и съседните елински градове да се отнасят по същия начин към юдеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви.9Ако някой откажел да приеме елинските обичаи, трябвало да бъде убит. Едва тогава се видяло какво зло наистина ги е сполетяло.10Две жени били обвинени, че обрязали децата си. Затова провесили децата за гърдите им, прекарали ги пред народа из града и ги хвърлили от стената.11Други се събрали в близките пещери, за да празнуват тайно седмия ден. Но те били издадени на Филип и изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятали за грях да се защитават.
Бог желае доброто на Своя народ
12Тук моля онези, които биха чели тази книга, да не падат духом от тези страдания, а да разберат, че наказанията водят нашия род не към гибел, а към поука.13Защото, ако на нечестивците не се дава много време, а скоро ги сполетява наказание, това е знак за голямо благодеяние.14Господ не чака нас така търпеливо, както другите народи, та да ги накаже, когато натрупат много грехове. С нас Той не постъпва така,15а ни наказва, преди да стигнем до крайност в греховете си.16Той никога не ни отнема милостта Си, а не изоставя Своя народ, като ни вразумява чрез страдания.17Впрочем нека си кажем това, за да се помни! А след краткото отклонение нека се върнем към разказа.
Мъченичеството на Елеазар
18Сред видните книжници бил Елеазар, мъж вече в напреднала възраст, но с красиви черти на лицето. На него му разтваряли устата, за да го принудят да яде свинско месо.19Той предпочел славната смърт пред опозорен живот и доброволно се предал на мъченията,20като изплюл месото обратно, така както трябваше да постъпват решените да проявяват твърдост – да отказват да вкусят непозволени неща, макар и да обичат живота.21Хората, определени да извършат това противозаконно жертвоприношение, познавали отдавна този мъж. Те го повикали и насаме започнали да го убеждават да принесе в жертва месо, приготвено от самия него. Така той би могъл да го използва, като си дава вид, че яде месото, отредено за жертвоприношение от царя.22По този начин би избегнал смъртта и заради старото приятелство би се възползвал от тяхното човеколюбие.23Ала той, след като взел благородно решение, достойно за неговата възраст и почитта, отдавана му заради нея, за побелелите му коси, съхранили толкова добродетели, за благочестивото от детство възпитание, но най-вече за святия, от Бога даден Закон, отговорил: „Веднага нека ме предадат на смърт,24защото е недостойно за възрастта ни да проявяваме лицемерие. Иначе много от младите, като разберат, че деветдесетгодишният Елеазар е преминал към езичество,25и те, поради лицемерието ми за преброените дни живот, ще изпаднат в заблуда заради мене. А това ще донесе безчестие и позор за старините ми.26Но дори и да бих се избавил от наказанието, което сега хора ми налагат, аз никога няма да избегна десницата на Всемогъщия – нито жив, нито мъртъв.27Затова ще се разделя мъжествено с живота, за да се покажа достоен за преклонната си възраст28и да оставя добър пример на младите, охотно и доблестно да посрещат смъртта заради почитта към светите закони.“29След тези думи доброжелателството, проявено допреди малко от онези, които го водели, преминало в зложелателство, понеже ги сметнали за безумие.30Умирайки под ударите, той простенал и казал: „Господ, у Когото е съвършеното познание, вижда, че аз, макар да можех да избегна смъртта, понасям жестоките страдания от мъченията върху тялото си, ала душата ми ги търпи с радост заради благочестивия страх пред Него.“31Така свършил той живота си, като остави със своята смърт паметен пример за доблест и благородство не само за младите, но и за мнозина от народа.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.