1В сто четиридесет и деветата година до хората на Юда достигнала вест, че Антиох Евпатор е тръгнал срещу Юдея с голяма войска,2а с него и Лизий – настойник, който отговарял за държавните дела. Всеки от тях разполагал с наемна войска от елини – сто и десет хиляди пехотинци, пет хиляди и триста конници, двадесет и два слона и триста колесници, сърповидни украшения.3Към тях се присъединил и Менелай, който с голямо притворство подтиквал Антиох към действия, не за да спаси отечеството, а с надежда отново да се сдобие с власт.4Но Царят на царете възбуди гнева на Антиох срещу престъпника и когато Лизий го посочил като виновник за всички злини, той заповядал да го отведат в Берия и по тамошния обичай да го погубят.5На това място се намира кула, висока петдесет лакътя и пълна с гореща пепел. В нея бил поставен уред, стените на който отвсякъде се спускали към пепелта.6Там винаги хвърлят онзи, който е обвинен в светотатство или е сторил някое особено тежко злодеяние, за да намери гибелта си в пепелта.7От такава смърт на нечестивеца Менелай се паднало да умре, без да бъде погребан.8И то съвсем справедливо! Защото, след като извършил много грехове срещу олтара на Господа, чиито огън и пепел бяха святи, в пепел намерил и смъртта си.
Победата на Макавеите при Модин
9Междувременно царят, обзет от жестокост, възнамерявал да причини на юдеите злини, по-големи от онези, които ги били сполетели при баща му.10Като узнал за това, Юда наредил на народа денем и нощем да призовава Господа, та да им помогне и сега, както и преди,11поради опасността да бъдат лишени от Закон, от отечество и от светия храм, и да не позволи народът да бъде поробен от скверни езичници, когато едва си е отдъхнал.12И всички заедно, със сълзи и пост, в продължение на три дена коленопреклонно се молели на милостивия Господ. Тогава Юда, след като ги насърчил, им заповядал да бъдат готови за битка.13А насаме със старейшините взел решение да излезе на бой, преди войската на царя да е нахлула в Юдея и да е превзела града, и така да реши нещата с Божията помощ.14Като оставил изхода на начинанието в ръцете на Създателя на света и призовал онези, които били с него, да се сражават храбро до смърт за законите, храма, града, отечеството и правата на гражданите, той разположил войската си около Модин.15И като дал за условен знак на хората си думите „Божия победа“, той се спуснал среднощ с отбрани заради силата си младежи върху царската шатра, убил около две хиляди войници, а също и слона, който вървял начело, заедно с неговия водач.16Накрая, като вселили сред войската страх и безредие, те се оттеглили благополучно.17Това станало преди изгрев слънце, заради закрилата, която получили от Господа.
Обсадата на Ветсура от Антиох
18А царят, изпитал вече храбростта на юдеите, се опитал чрез измама да завладее тези места.19Той настъпил към Ветсура, силна крепост на юдеите, но бил отблъснат, нападнал отново и претърпял поражение.20А Юда снабдявал обсадените с всичко, от което се нуждаели.21Ала някой си Родок от юдейската войска издал тайната на неприятелите, но бил издирен, заловен и затворен.22Тогава царят повторно влязъл в преговори с жителите на Ветсура, сключил мир и се оттеглил.
Примирие на Антиох с юдеите
23След това настъпил срещу хората на Юда, но бил победен. А щом узнал, че Филип, който бил оставен като управител в Антиохия, се е отметнал, изпаднал в отчаяние. Той започнал преговори с юдеите, направил отстъпки и се заклел да изпълни всички справедливи искания. След това се помирил с тях, принесъл жертва, почел храма и проявил благоразположение към града.24Той устроил прием на Макавей и след като поставил Игемонид за военачалник от Птолемаида до Герин,25се отправил към Птолемаида. Жителите на града обаче изразили недоволство от договора, негодували против условията и искали да ги отменят.26Тогава Лизий излязъл пред народа, за да се защити, доколкото можел, успял да го убеди и успокои, получил неговото благоразположение и тръгнал за Антиохия. Така протекли походът на царя и неговото завръщане.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.