1– Тогава Соломон рече: „Господ е казал, че волята Му е да живее в мрак;2затова аз Ти построих разкошен дом, място, в което да пребъдваш вечно.“3После царят обърна лице и благослови събралото се множество израилтяни, докато те стояха прави.4И каза: „Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който извърши обещаното на баща ми Давид:5„От деня, в който изведох Своя народ от египетската земя, Аз не избрах измежду племената на Израил нито един град, където да бъде построен дом, за да пребъдва там името Ми, нито избрах мъж за владетел на Моя народ Израил,6но избрах Йерусалим, за да пребъдва там името ми, избрах Давид, за да властва над Моя народ.“7Баща ми Давид силно желаеше да построи дом на името на Господа, Бога на Израил.8Но Господ каза на баща ми Давид: „Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми и е хубаво, че имаш такова намерение.9Ти обаче няма да построиш храм, а родният ти син. Той ще построи храм на името Ми.“10И Господ изпълни словото Си, което беше изрекъл: аз наследих баща си Давид, седнах на престола на Израил, както беше казал Господ, и построих дом на името на Господа, Бога на Израил.11И там положих ковчега, в който е заветът на Господа, който Той сключи с израилтяните.“12След тези думи Соломон се изправи пред жертвеника на Господа пред множеството израилтяни и вдигна ръце.13Застана зад амвона на двора, който беше направил от мед, дълъг и широк пет лакътя и висок три лакътя, коленичи пред цялото събрало се множество и вдигна ръце към небето.14И каза: „Господи, Боже на Израил! Няма друг Бог като Тебе нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и даряваш милост към Своите слуги, в чиито сърца си.15Ти изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, каквото си му обещал. Ръцете Ти извършиха днес това, което бе изрекла устата Ти.16Сега, Господи, Боже на Израил, изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, другото, което си му обещал: „Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако синовете ти вървят по правилния път и живеят по Моя закон, както ти си живял пред Мене.“17И така, нека сега, Господи, Боже на Израил, да се потвърди словото Ти, което си изрекъл на Своя служител Давид!18Но нима Бог наистина ще живее с хората на земята? Нали небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат, колко по-малко би го сторил този дом, който построих!19Погледни благосклонно към молитвата на Своя служители към молбата му, Господи, Боже мой, за да чуеш зова и молитвата, с която Твоят служител се обръща към Тебе.20Бди над този дом денем и нощем, над мястото, където си обещал да пребъдва името Ти, за да чуваш молитвата, с която рабът Ти ще се моли на това място.21Слушай молбите на Своя служители на Своя народ Израил, когато се молят на това място, и като ги слушаш от Твоето небесно жилище, чуй ги и бъди милостив!22Ако някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне с клетва, и той дойде и го направи пред жертвеника Ти в този храм,23Ти чуй от небесата и въздай съд над Своите слуги, като осъдиш виновния и той получи присъдата си, а оправдаеш невинния и го оневиниш.24Ако Твоят народ Израил бъде поразен от неприятел, понеже са съгрешили пред Тебе, и изповядат името Ти с гореща молитва пред Тебе в този храм,25чуй от небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в страната, която си дал на тях и на предците им.26Ако небето се затвори и не вали дъжд, понеже са съгрешили пред Тебе, и се помолят на това място, изповядат името Ти и се отвърнат от греховете си, защото си ги смирил,27чуй това от небето и прости греха на Своите слуги и на Своя народ Израил, като им посочиш добрия път, по който трябва да вървят, и изпрати дъжд на Своята земя, която си дал в наследство на народа Си.28Ако настанат на земята глад или мор, суша или мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в страната, която владеят, ако се появи някаква беда или болест,29тогава приеми всяка молитва, всяка молба от когото и да е човек или от целия Свой народ Израил; когато някой усети болка и тъга и простре ръце към Твоя храм,30чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, защото Ти познаваш сърцето им. Само Ти си сърцеведец.31Нека се боят от Тебе, за да вървят по Твоите пътища през всичките си дни, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.32Дори и за чужденеца, който не е от Твоя народ Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико име, да усети Твоята мощна ръка и Твоята готова за действие десница – когато дойде и се помоли в този храм,33чуй от небето, от Своето небесно жилище, и стори всичко, за което чужденецът Те призове, за да познаят името Ти всички народи на света и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да знаят, че този дом, който аз построих, е наречен на Твоето име.34Когато Твоят народ излезе на война против неприятелите си там, където би го изпратил, и Ти се помоли, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име,35чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават.36Ако те съгрешат пред Тебе, защото няма човек, който да не греши, и Ти им се разгневиш и ги предадеш на неприятеля, и пленените бъдат отведени в чужда страна,37когато разберат, какво ги е сполетяло и се обърнат, за да ти се помолят от страната на плена, и се обърнат към Тебе с думите: „Съгрешихме, виновни сме, сторихме беззаконие“,38когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и душа в страната на своя плен и се помолят, като се обърнат към страната си, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих в Твое име,39чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, и прости на народа Си, каквото е съгрешил пред Тебе.40Боже мой, нека очите Ти бъдат отворени и ушите ти се вслушат в молитвата, изричана на това място!41И сега, Господи Боже, влез в храма Си, Ти и ковчегът на Твоята слава! Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение и светиите Ти да се наслаждават на блага.42Господи Боже, не отвръщай лице от Своя помазаник, помни милостите, които си показал към Своя служител Давид!“
Верен
1Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак.2Но аз Ти построих извисен дом, място, в което да обитаваш до века.3И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание, а цялото израилево събрание стоеше.4И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид* и го изпълни с ръката Си, като каза:5От деня, когато изведох народа Си от египетската земя, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми*, нито избрах мъж да бъде княз над народа Ми Израил.6Но сега избрах Ерусалим, за да бъде там Името Ми*, и избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил.7И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.8Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти.9Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти, той ще построи дома за Името Ми.10И ГОСПОД изпълни думата си, която говори; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог;11и сложих там ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с израилевите синове.12Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ олтар пред цялото израилево събрание и разтвори ръцете си.13Защото Соломон беше направил бронзова платформа и я беше сложил сред двора; дължината ѝ беше пет лакътя, ширината ѝ – пет лакътя и височината ѝ – три лакътя. И той застана на нея и падна на коленете си пред цялото израилево събрание, и разтвори ръцете си към небето, и каза:14ГОСПОДИ, Боже Израилев, нито на небето, нито на земята има Бог като Теб, който пазиш завета и милостта за слугите Си, които ходят пред Теб с цялото си сърце,15който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещалст. 4;! С устата Си си го говорил и с ръката Си си го изпълнил, както е днес.16Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, каквото си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж пред Мен, който да седи на израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мен.17И сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, нека се утвърди словото Ти, което си говорил на слугата Си Давид!18Наистина ли Бог ще обитава при човека на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат – колко по-малко този дом, който аз построих!19Но обърни внимание на молитвата на слугата Си и на молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, за да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Теб,20за да бъдат очите Ти отворени ден и нощ към този дом, към мястото, за което си казал, че ще поставиш Името Си там*, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти се моли към това място*!21И послушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят към това място. Чуй от мястото, където обитаваш, от небето, чуй и прости!22Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом,23тогава Ти чуй от небето и подействай, отсъди за слугите Си, като отплатиш на злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му!24И когато Твоят народ Израил бъде разбит пред врага, защото са съгрешили против Теб; ако се обърнат и прославят Името Ти, и се помолят, и отправят молба към Теб в този дом,25тогава Ти чуй от небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в земята, която си дал на тях и на бащите им!26Когато небето се затвори и няма дъжд, понеже са съгрешили против Теб, и се помолят към това място и прославят Името Ти, и се обърнат от греха си, понеже ги смиряваш,27тогава Ти чуй в небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, като им покажеш добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал на народа Си за наследство!28Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато враговете им ги обсадят в земята на градовете им – каквато и язва, каквато и болест да има –29каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек и от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към този дом,30тогава Ти чуй от небето, от мястото, където обитаваш, и прости, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му – защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешките синове –31за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през всички дни, когато живеят в земята, която си дал на бащите ни!32Също и за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико Име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, когато дойдат и се помолят към този дом,33тогава Ти чуй от небето, от мястото, където обитаваш, и направи според всичко, за което чужденецът извика към Теб; за да познаят всичките народи на земята Името Ти и да Ти се боят както Твоят народ Израил, и да познаят, че с Твоето Име се нарича този дом, който построих!34Когато народът Ти излезе на бой срещу враговете си по пътя, по който го изпратиш, и Ти се помолят към този град, който Ти си избрал, и дома, който построих за Името Ти,35тогава Ти чуй от небето молитвата им и молбата им и защити правото им!36Когато съгрешат против Теб – защото няма човек, който да не греши – и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в далечна или близка земя,37и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат и отправят молба към Теб в земята на пленничеството си и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! –38и се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на пленничеството си, където са отведени в плен, и се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Името Ти,39тогава чуй от небето, от мястото, където обитаваш, молитвата им и молбите им и защити правото им, и прости на народа Си каквото са съгрешили против Теб!40И сега, Боже мой, моля Те, нека очите Ти бъдат отворени и ушите Ти внимателни към молитвата, която се принася на това мястост. 20;!41И сега, ГОСПОДИ Боже, стани и влез в покоя Си – Ти и ковчегът на Твоята сила! Нека свещениците Ти, ГОСПОДИ Боже, бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в доброто!42ГОСПОДИ Боже, не отхвърляй лицето на помазаника Си! Помни милостите към слугата Си Давид!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.