1Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей – до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая:2благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Благодарност към Бога
3Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха,4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога.5Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата.6Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение,7понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.8Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен.9Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.10Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява,11като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.
Отлагане на посещението в Коринт
12А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.13Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно,14както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус.15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен.16От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея.17Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“.19Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“.20Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога.21А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос*, като ни помаза22и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.23Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя.24Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.
Верен
1Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:2Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос.3Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,4който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.5Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.6И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.7И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.8Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;9но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,10който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.12Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.13Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;14както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.15С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,16като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.17Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?18Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.19Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;20понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! – затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас.21А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос, и който ни е помазал, е Бог,22който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.23И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.24Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.