1Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести.2В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда.3Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег.4Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“5Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи.6Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“7Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало.8Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето.9Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: „Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.“ Самуил отиде и легна на мястото си.10И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори*, понеже Твоят служител слуша.“11Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него.12В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му.13Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше.14Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“15Самуил спа до сутринта* и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение.16Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“17Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“18Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“19Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума.20Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк.21Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа*.
Верен
1И момчето Самуил служеше на ГОСПОДА пред Илий. А ГОСПОДНОТО слово беше рядко в онези дни; видението не беше често.2И по онова време, когато Илий лежеше на мястото си – а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда –3и Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег,4ГОСПОД повика Самуил. И той каза: Ето ме.5И той изтича при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. А той каза: Не съм те викал; легни си пак. И той отиде и си легна.6А ГОСПОД извика втори път: Самуиле! И Самуил стана и отиде при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, сине мой; легни си пак.7А Самуил още не познаваше ГОСПОДА и още не му се беше откривало слово от ГОСПОДА.8И ГОСПОД повика пак, за трети път. И той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че ГОСПОД викаше момчето.9И Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И Самуил отиде и си легна на мястото.10И ГОСПОД дойде и застана, и повика както предишните пъти: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.11И ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил нещо, от което на всекиго, който го чуе, ще му писнат и двете уши.12В онзи ден Аз ще изпълня против Илий всичко, което говорих за дома му – ще започна и ще завърша.13Защото му казах, че ще съдя дома му до века за беззаконието, което той знаеше – защото синовете му си навлякоха проклятие, а той не ги възпря.14И затова Аз се заклех на дома на Илий, че беззаконието на дома на Илий няма да се умилостиви нито с жертва, нито с принос до века!15И Самуил лежа до сутринта, после отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий.16Тогава Илий повика Самуил и каза: Самуиле, сине мой. А той каза: Ето ме.17И той каза: Какво слово ти говори ГОСПОД? Моля те, не го крий от мен. Така да ти направи Бог и така да прибави, ако скриеш от мен нещо от всичките думи, които ти е говорил!18Тогава Самуил му каза всичките думи и не скри нищо от него. И той каза: ГОСПОД е; нека направи, каквото Му се вижда добро.19И Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и не оставяше нито една от всичките му думи да падне на земята.20И целият Израил от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше утвърден като пророк от ГОСПОДА.21И ГОСПОД отново се явяваше в Сило, понеже ГОСПОД се откриваше на Самуил в Сило чрез ГОСПОДНОТО слово.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.