1И вместо него се въздигна синът му Юда, наричан Макавей.2Подкрепяха го всички негови братя и всички, които се бяха присъединили към баща му и с радост воюваха за Израил.3Той разнесе навред славата на своя народ. Надянал броня като исполин и препасал бойно снаряжение, устремно влизаше в битки, а мечът му бе закрила за войската.4Като лъв се сражаваше в боя – като лъвче, нахвърлило се с рев върху плячка.5Той преследваше престъпилите закона и щом ги откриеше, погубваше с огън онези, които всяваха размирици сред народа му.6От страх пред него нечестивците се смириха; всички, които вършеха беззакония, бяха обзети от смут и спасението дойде благодарение на неговата ръка.7Той причини неприятности на мнозина царе и зарадва с делата си потомците на Яков, а паметта му ще бъде благословена вечно;8премина през градовете на Юдея, изтреби нечестивците в тях и отклони Божия гняв от Израил.9Името му се прочу до края на земните предели и той събра при себе си обречените на гибел.
Защита от нападенията на езичниците
10Тогава Аполоний събра езичниците, а също и голяма войска от Самария, за да воюва срещу Израил.11Юда узна това, тръгна срещу него, разби го и го уби. Мнозина паднаха ранени, а останалите избягаха.12Тогава отнеха оръжието им като плячка, Юда взе меча на Аполоний и се сражаваше с него до края на дните си.13Сирон, военачалникът на сирийската войска, чу, че Юда е събрал около себе си много и верни на Закона хора, готови да тръгнат с него на война,14и каза: „Ще си създам име и ще се прославя в царството, като тръгна на поход срещу Юда и хората с него, които пренебрегват царската разпоредба.“15Към него се присъедини и тръгна силно множество нечестивци, за да му помогнат да отмъсти на синовете на Израил.16Когато наближиха височината на Веторон, Юда излезе насреща им с твърде малко хора.17Като видяха настъпващата срещу тях войска, казаха на Юда: „Как ще можем така малобройни да се сражаваме с толкова силно множество? Освен това сме изтощени, понеже цял ден сме гладували.“18Но Юда им отговори: „Понякога е лесно мнозина да попаднат в ръцете на малцина, за небето е все едно дали чрез мнозина или чрез малцина ще изпрати спасение.19Защото победата във война зависи не от многобройната войска, а от силата, която идва от небето.20Те идват срещу нас, изпълнени с надменност и нечестивост, за да изтребят нас, жените ни и децата ни и да ни ограбят,21а ние се бием за живота си и за нашите закони.22Той Сам ще ги смаже пред очите ни, затова вие недейте да се боите от тях!“23Едва изрекъл тези думи, той се нахвърли внезапно върху тях и Сирон със своята войска беше разбит пред очите му.24Преследваха го по склона на Веторон чак до равнината. Около осемстотин мъже от тях загинаха, а останалите избягаха във филистимската земя.25Тогава започнаха да се страхуват от Юда и братята му и ужас обзе околните езичници.26Името му достигна и до царя, а за неговите битки разказваха всички народи.
Антиох Епифан се подготвя за война
27Когато цар Антиох чу за тези събития, изпрати да съберат всички сили в царството си – огромна войска,28отвори хазната си и раздаде на войниците си заплата за една година, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.29Но видя, че среброто в хазната беше на привършване, а данъчните приходи от областите са оскъдни поради вълненията и разорението, което той беше предизвикал с отменянето на законите, съществували от древни времена.30Тогава го обзе безпокойство, че няма да има достатъчно, както някога, за разходи и подаръци, които преди раздаваше с щедра ръка. А в това превъзхождаше предишните царе.31Силно притеснен от тези мисли, той реши да се отправи към Персия да събере данъци от онези области и да натрупа повече сребро.32А царските дела от река Ефрат до пределите на Египет възложи на Лизий, човек на почит и с царско потекло.33Повери му и възпитанието на сина си Антиох, докато се завърне.34Той му предостави половината от войската и бойните слонове, като му изложи всички свои намерения относно жителите на Юдея и Йерусалим –35да изпрати против тях войска, да съкруши и унищожи мощта на Израил и онова, което е останало от Йерусалим, и да заличи от онова място дори и спомена за тях.36Също така да засели навред в пределите им други племена и да разпредели земята между тях чрез жребий.37С другата половина от войската царят тръгна от столицата си Антиохия в сто четиридесет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи отвъдните области.
Нападението на Горгий и Никанор
38А Лизий избра Птолемей, сина на Доримен, Никанор и Горгий – силни мъже сред приятелите на царя,39и изпрати с тях четиридесет хиляди мъже и седем хиляди конници да отидат в юдейската земя и да я разорят, както беше заповядал царят.40Те се отправиха с цялата си войска и като пристигнаха, разположиха се в равнината до Емаус.41Мълвата за тях достигна до тамошните търговци и те взеха много сребро, злато, а също и окови, дойдоха в лагера им, за да купуват израилските синове за роби. Към тях се присъединиха войски от Сирия и от земите на други племена.42Когато Юда и братята му видяха, че бедите се увеличиха, че войските се разположиха на лагер в техните предели, и узнаха за дадената от царя заповед техният народ да бъде погубен и изтребен,43рекоха си един на друг: „Нека въздигнем народа си, който искат да повалят, нека се бием за нашия народ и за светилището!“44Тогава се събра голямо множество, за да се подготви за война и да отправи горещи молитви за милост и състрадание.45Йерусалим беше необитаем като пустиня. Никой от родените в него не влизаше, нито излизаше от града. Светилището беше потъпкано, а в крепостта му – чуждоземни синове. Там обитаваха езичници. Отнета бе радостта от потомците на Яков, флейтите и цитрите замлъкнаха.
Молитвено служение в Масифа
46И така, те се събраха и отидоха в Масифа, местност срещу Йерусалим, защото в Масифа по-рано беше мястото за молитва на израилтяните.47През този ден постиха, облякоха вретища, посипаха с пепел главите си и раздраха дрехите си.48Те разтвориха книгата на закона, така, както езичниците се допитват до изображенията на своите идоли,49и донесоха свещеническите одежди, първите плодове от полето и десятъка. Тогава свикаха назореите, чиито дни на обет бяха изтекли,50и високо извикаха към небето: „Какво да сторим с тях и къде да ги отведем?51Твоето светилище е потъпкано и осквернено, а Твоите свещеници – оскърбени и унижени.52Ето езичниците се събраха срещу нас, за да ни изтребят. Ти знаеш какво са замислили те против нас.53Как можем да устоим пред тях, ако Ти не ни помогнеш?“54И затръбиха с тръби, и се разнесоха викове.55След това Юда назначи водачи на народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници.56И каза на онези, които си строяха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на страхливите – всеки според закона да се върне у дома си.57Тогава войската се вдигна и се разположи на стан южно от Емаус.58И Юда каза: „Пригответе оръжието си и бъдете храбри войници, готови утре да се сражават с тези езичници, събрали се против нас, за да погубят нас и нашата светиня.59Защото по-добре е да умрем в сражение, отколкото да гледаме бедите на народа си и на светинята.60И нека каквато е волята на небето, така да бъде!“
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.