1.Chronik 16 | Съвременен български превод Верен

1.Chronik 16 | Съвременен български превод
1 Донесоха Божия ковчег и го поставиха в скинията, която Давид беше направил за него; и принесоха пред Бога всеизгаряния и мирни жертви. 2 Когато Давид привърши с всеизгарянията и принасянето на мирни жертви, благослови народа в името Господа. 3 И раздаде на всички израилтяни – мъже или жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.

Хвалебна песен на Давид

4 – – –, Тогава постави на служба пред ковчега на Господа някои от левитите, за да славят, благодарят и възхваляват Господа, Бога на Израил: 5 първи – Асаф, втори – Захария, след това Йеиел, Шемирамот, Йехиил, Мататия, Елиав, Ванея, Овед-Едом и Йеиел – с псалтири и арфи; Асаф трябваше да свири на цимбали, 6 а свещениците Ванея и Озиил – постоянно да тръбят с тръби пред ковчега на Божия завет. 7 В онзи ден Давид за първи път нареди чрез Асаф и братята му да славословят Господа, като каза: 8 „Славете Господа; призовавайте името Му; възвестявайте делата Му сред народите; 9 пейте и свирете в Негова възхвала; разказвайте за всичките Му чудеса; 10 хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа; 11 търсете Господа и Неговата сила, бъдете винаги пред Неговия взор; 12 помнете чудесата, които е извършил, знаменията Му и наредбите, които е изрекъл; 13 вие, потомци на Неговия служител Израил, синове на Яков, Негови избраници! 14 Той е Господ, нашият Бог, Неговите наредби властват над цялата земя. 15 Помнете винаги завета Му, словото, което отреди за хиляди поколения, 16 завета, който сключи с Авраам, и клетвата, която даде на Исаак 17 и която отреди на Яков за закон и на Израил за вечен завет 18 с думите: „На тебе ще дам ханаанската земя за ваш наследствен дял.“ 19 Тогава те бяха малцина на брой, шепа пришълци в тази страна, 20 които преминаваха от народ към народ, от царство в царство, 21 но Той не позволи на никого да им стори зло и заради тях изобличи царе. 22 „Не пакостете на Моите помазаници и не вършете зло на Моите пророци!“ 23 Възпявайте Господа, жители на цялата земя, благовестете от ден на ден спасението Му! 24 Разгласявайте сред езичниците славата Му и между всички народи чудесата Му! 25 Защото Господ е велик и достоен за прослава, по-достоен за почит от всички богове. 26 Защото чуждите богове са лъжливи, а Господ сътвори небесата. 27 Слава и величие Го обгръщат, сила и радост са около Него. 28 Въздайте на Господа, племена и народи, въздайте на Господа слава и чест, 29 въздайте на Господа слава на името Му; вземете дар и идете пред Него, поклонете се на Господа пред Неговото великолепие и святост! 30 Треперете пред Него, жители на цялата земя, защото Той основа вселената и тя няма да се поклати. 31 Да се веселят небесата, да тържествува земята и да говорят между народите: „Господ е цар!“ 32 Да бушува морето и всичко, което го обитава, да се радва полето и всичко, което расте върху него. 33 Да ликуват пред Господа гори и дъбрави, защото Той идва да съди света. 34 Прославяйте Господа, защото милостта Му е вечна, 35 и кажете: „Спаси ни, Боже, Спасителю наш! Събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти име и да тържествуваме в Твоята слава!“ 36 Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, от векове за векове!“ И целият народ каза: „Амин, слава на Господа!“

Служби пред Бога в Йерусалим и в Гаваон

37 И Давид остави Асаф и братята му пред ковчега на Господния завет, за да извършват богослужение според ежедневната служба; 38 за стража пред портите остави Овед-Едом, Удитуновия син, и братята му – шестдесет и осем души; сред тях беше и Хоса; 39 свещеника Садок и братята му свещеници остави пред Господния дом, който беше на височината при Гаваон, 40 за да принасят всеизгаряния на Господа – всяка сутрин и вечер върху жертвеника, така както е написано в закона, който Господ даде на Израил. 41 С тях бяха Еман и Идитун, и другите избраници, които бяха назначени поименно и задачата им бе да славят Господа, защото Неговата милост е вечна. 42 При Еман и Идитун имаше тръби, цимбали и други инструменти за онези, които трябваше да възхваляват с песните си Бога; а синовете на Идитун постави като стража при портите. 43 След това целият народ си тръгна и всеки се прибра у дома си. Отиде си и Давид, за да благослови своя дом.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Така внесоха Божия ковчег и го поставиха сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Бога. 2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в ГОСПОДНОТО Име. 3 После раздаде на целия Израил, от мъж до жена, по един хляб, по един калъп фурми и по един калъп сушено грозде на всекиго. 4 И определи някои от левитите да служат пред ГОСПОДНИЯ ковчег, да припомнят, да благодарят и да хвалят ГОСПОДА, Израилевия Бог: 5 Главният беше Асаф, вторият след него – Захария, и Еиил, и Семирамот, и Ехиил, и Мататия, и Елиав, и Ваная, и Овид-Едом, и Еиил с лири и арфи, а Асаф свиреше с кимвали, 6 а свещениците Ваная и Яазиил бяха постоянно с тръби пред ковчега на Божия завет. 7 Тогава, в онзи ден, Давид за първи път нареди на Асаф и на братята му да славят ГОСПОДА: 8 Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му; известявайте сред народите делата Му! 9 Пейте Му, пейте Му псалми; говорете за всичките Му чудни дела*! 10 Хвалете се с Неговото свято Име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА! 11 Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги! 12 Помнете чудните Му дела, които е извършил; знаменията Му и присъдите на устата Му, 13 ти, потомство на слугата Му Израил; вие, синове на Яков, Негови избрани! 14 Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя. 15 Помнете завета Му до века; словото, което е заповядал за хиляда поколения, 16 завета, който е сключил с Авраам и клетвата Му към Исаак, 17 завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет, 18 като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви. 19 Когато бяхте малобройни, само малко и странници в нея, 20 когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ, 21 Той не остави никого да ги угнети и смъмри царе заради тях, 22 казвайки: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци! 23 Пейте на ГОСПОДА, цяла земя; възвестявайте от ден на ден спасението Му! 24 Прогласявайте между езичниците Неговата слава; между всичките народи – чудните Му дела! 25 Защото ГОСПОД е велик и всеславен; страшен е над всички богове. 26 Защото всичките богове на народите са нищо*, а ГОСПОД е направил небесата. 27 Пред Него са блясък и величие; сила и радост са мястото Му. 28 Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила! 29 Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате пред Него; поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие! 30 Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати. 31 Нека се веселят небесата и нека ликува земята! Нека се каже между народите: ГОСПОД царува! 32 Нека бучи морето и всичко в него; нека се весели полето и всичко по него. 33 Тогава ще ликуват дърветата на гората пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята. 34 Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! 35 И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни; събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти Име и да тържествуваме в Твоята слава. 36 Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! – и възхвали ГОСПОДА. 37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега според нужното за всеки ден; 38 и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; а Овид-Едом, сина на Едутун, и Оса – за вратари. 39 А свещеник Садок и братята му, свещениците, остави пред ГОСПОДНАТА скиния на височината, която беше в Гаваон, 40 да принасят постоянно всеизгаряне на ГОСПОДА върху олтара за всеизгарянията, сутрин и вечер, според всичко писано в ГОСПОДНИЯ закон, който Той заповяда на Израил. 41 И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна*. 42 И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари. 43 И целият народ се разотиде, всеки у дома си. И Давид се върна, за да благослови дома си.