1Когато престана да призовава Бога на Израил и завърши молитвата си,2тя се изправи на крака, повика слугинята си и влезе в дома, където прекарваше съботните дни и празниците.3Тук тя сне от себе си вретището, което носеше, съблече и вдовишките си дрехи, изми тялото си с вода и се намаза със скъпоценно миро. След това причеса косата си, постави си диадема на главата и облече празничните дрехи, които носеше, докато Манасия, нейният мъж, беше още жив.4На краката си обу сандали и постави върху себе си огърлици, гривни, пръстени, обеци и всички свои накити. Искаше да е красива, за да смае мъжките очи, когато я зърнат.5Тя даде на слугинята си мех с вино и съд със зехтин, напълни торба с ечемичено брашно, сушени плодове и чисти хлябове, уви всичко това на вързоп и натовари с него слугинята.6След това се отправиха към градските порти на Ветилуя и там завариха Озия и градските старейшини Хаврин и Хармин.7Когато я видяха така пременена на вид в тези дрехи, те се възхитиха от нейната хубост и се обърнаха към нея:8„Нека Бог на нашите предци да ти даде благодат, за да изпълниш своите намерения за радост на израилския народ и за прослава на Йерусалим!“ А тя се поклони на Бога9и им рече: „Заповядайте да ми отворят градските порти. Аз излизам да извърша делото, за което говорихте с мене.“ И те заповядаха на младежите да и отворят, както тя бе пожелала.10Заповедта беше изпълнена и Юдит излезе със слугинята си. А мъжете от града я проследиха с поглед, докато слизаше по стръмнината, докато минаваше през долината и докато се скри от очите им.11И докато прекосяваха долината, те се натъкнаха на предната асирийска стража.12Заловиха ги и започнаха да я разпитват: „От кои си ти? Откъде идваш и накъде отиваш?“ А тя им отвърна: „Еврейка съм и бягам от тях, защото скоро те ще станат ваша плячка.13Идвам при Олоферн, предводителя на вашата войска, за да му съобщя нещо важно и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, без да загине дори един от неговите хора.“14Когато чуха нейните думи и видяха лицето и, – а то беше чудно хубаво, – мъжете и рекоха:15„Ти си спасила живота си, като си побързала да дойдеш при нашия господар. Сега върви в шатрата му, а неколцина от нас ще те придружат, за да те предадат на него.16И когато застанеш пред него, недей да таиш страх в сърцето си. Кажи това, което имаш да казваш, и той ще прояви благосклонност към тебе.“17Тогава избраха сто души от своите, които да придружават Юдит и нейната слугиня, и те ги поведоха към шатрата на Олоферн.18И в целия стан настана раздвижване, понеже вестта за пристигането и се разнесе по шатрите. Отвред се стичаха и се тълпяха около нея, докато тя стоеше пред шатрата на Олоферн в очакване да му известят за нея.19Те се дивяха на нейната хубост, а покрай нея започнаха да изпитват удивление и към израилтяните, като си казваха един на друг: „Нима някой може да подценява народ, който има такива жени! Не бива да оставим жив нито един мъж от тях, защото онези, които ни се изплъзнат, могат да надхитрят целия свят.“20В това време телохранителите на Олоферн и цялата му свита излязоха и въведоха Юдит в шатрата.21Олоферн почиваше в леглото си зад завеса, украсена с пурпур, злато, изумруди и други скъпоценни камъни.22Щом му известиха за нея, излезе в преддверието на шатрата, а пред него носеха сребърни светилници.23И когато той и хората му зърнаха Юдит, всички останаха удивени от хубостта на нейното лице. Тя падна на лицето си, поклони му се, а служителите му я вдигнаха.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.