Richter 8 | Съвременен български превод

1 Тогава мъжете от Ефремовото племе казаха на Гедеон: „Защо направи така, че не ни призова, когато потегли на битка с мадиамците?“ И започнаха горещо да спорят с него. 2 В отговор Гедеон им каза: „Победата, която извоювах, е нищо в сравнение с това, което ви се удаде. Вие знаете поговорката: „Баберките на Ефрем са по-добри от гроздобера на Авиезер.“ 3 Бог предаде под ваша власт мадиамските князе Орив и Зив – това засенчва всичко, което аз можах да извърша.“ Щом им каза тези думи, негодуванието им срещу него се уталожи. 4 След това Гедеон дойде при Йордан, премина го – той и тристата мъже, които бяха заедно с него. Те бяха изтощени* от преследването. 5 Затова той помоли жителите на град Сокхот: „Дайте няколко самуна хляб на тези мъже, които са заедно с мене, защото са гладни; аз преследвам мадиамските царе Зевей и Салман.“ 6 Но първенците на Сокхот отговориха: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо трябва да даваме хляб на войската ти?“ 7 Тогава Гедеон отправи заплаха: „Ето точно затова, когато Господ предаде Зевей и Салман под властта ми, аз ще накажа тялото ви с пустинни тръни и с бодили.“ 8 Оттук Гедеон отиде във Фануил и помоли неговите жители за същото, но и фануилските жители му отговориха това, което отговориха жителите на Сокхот. 9 Затова той заплаши фануилските жители: „Когато се завърна победоносно, ще разруша тази ваша крепост.“ 10 А Зевей и Салман бяха се разположили на стан в Каркора заедно с войските си, наброяващи до петнадесет хиляди мъже – това беше всичко, което бе оцеляло от цялата войска на източните жители. Бяха паднали убити сто и двадесет хиляди мъже, въоръжени с мечове. 11 Гедеон потегли на поход по пътя на бедуините източно от Нова и Йогбега и разби мадиамския стан, докато в него царуваше безгрижие. 12 А Зевей и Салман побягнаха. Но Гедеон се втурна след тях и залови двамата мадиамски царе Зевей и Салман, а войската им унищожи напълно. 13 Тогава Гедеон, наследник на Йоас, когато се завръщаше от битката с мадиамците през възвишенията на Херес, 14 залови един младеж от сокхотските жители и го подложи на разпит. Заловеният младеж му написа имената на първенците и старейшините на Сокхот – седемдесет и седем мъже. 15 След това Гедеон дойде при сокхотските жители и каза: „Ето ви Зевей и Салман, за които ми се подиграхте с думите: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо да даваме хляб на твоите изморени хора?“ 16 Взе пустинни тръни и бодили и наказа с тях градските старейшини, жители на Сокхот, а 17 крепостта на Фануил разруши и изби градските жители. 18 След това каза на Зевей и Салман: „Какви бяха тези мъже, които убихте на Тавор?“ Те отговориха: „Те приличаха на тебе – всеки изглеждаше като царски син.“ 19 „Те бяха мои братя, синове на собствената ми майка!“, викна Гедеон. „Жив ми Господ: ако бяхте запазили живота им, не бих ви убил.“ 20 Той заповяда на своя първороден син Йетер: „Стани, убий ги!“ Но младежът не изтегли меча си, уплаши се от това, тъй като беше още млад. 21 Тогава Зевей и Салман казаха: „Стани сам ти и го извърши. Какъвто е човекът, такава е и силата му.“ Гедеон стана и уби Зевей и Салман. Той взе за себе си златните огърлия, които висяха по шиите на камилите им като амулети. 22 Тогава израилтяните казаха на Гедеон: „Бъдете наши владетели – както ти, така и синът ти и внукът ти, понеже ти ни освободи от властта на мадиамците.“ 23 Гедеон им отговори: „Нито аз ще ви бъда владетел, нито моят син. Само Господ да ви ръководи.“ 24 След това той продължи: „Искам да ви помоля за нещо – всеки от вас да ми даде по обица от плячката си.“ А неприятелите имаха много златни обици, защото бяха измаилтяни. 25 Те отговориха: „На драго сърце ще дадем.“ Като постлаха една горна дреха, всеки хвърляше там по обица от плячката си. 26 Златните обици, които той измоли, тежаха хиляда и седемстотин златни сикли, освен малките огърлия, златните украшения за обици и пурпурните одежди, които носеха мадиамските царе, както и златните верижки по шиите на камилите им. 27 От това Гедеон направи ефод и го постави в родния си град Офра. Всички израилтяни започнаха да се покланят на този ефод, който беше провал за Гедеон и за цялото му семейство. 28 Така мадиамците бяха покорени от израилтяните и повече не вдигнаха глава, и докато Гедеон беше жив, тази страна имаше спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години. 29 Йероваал, син на Йоас, се прибра у дома си и заживя при своето семейство. 30 От Гедеон се родиха седемдесет синове, понеже имаше много жени. 31 Също и наложницата му, която живееше в Сихем, роди син и той го нарече Авимелех. 32 Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас в Офра, в областта на рода на Авиезер. 33 След като Гедеон умря, израилтяните отново започнаха да се покланят на вааловци и си поставиха за бог Ваал-Верит. 34 Израилтяните вече не си спомняха за Господа, своя Бог, Който ги беше освободил от властта на всичките им врагове наоколо, 35 нито изразиха благодарност на Йероваал, тоест на Гедеон, за всичките велики дела, които той беше извършил за Израил.

Верен

1 А мъжете от Ефрем му казаха: Какво е това, което ни направи ти, като не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И много се караха с него. 2 А той им каза: Какво съм извършил сега аз в сравнение с вас? Пабиръкът на Ефрем не е ли по-добър от гроздобера на Авиезер? 3 Във вашите ръце Бог предаде владетелите на Мадиам – Орив и Зив. И какво съм могъл да извърша аз в сравнение с вас? Тогава гневът им се отвърна от него, когато той каза това нещо. 4 После Гедеон дойде при Йордан и го премина, той и тристата мъже, които бяха с него; бяха изтощени, но още преследваха врага. 5 И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана. 6 А сокхотските началници му казаха: Ръцете на Зевей и на Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти? 7 А Гедеон каза: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салмана в ръката ми, аз ще разкъсам плътта ви с тръните на пустинята и с бодилите! 8 И се изкачи оттам във Фануил и им говори по същия начин; но и фануилските мъже му отговориха така, както бяха отговорили сокхотските мъже*. 9 Тогава той също говори на фануилските мъже и каза: Когато се върна в мир, ще съборя тази кула! 10 А Зевей и Салмана бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всички, които бяха останали от цялата войска на източните жители; защото падналите бяха сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч. 11 И Гедеон се изкачи по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Нова и Йогвея и разби войската, докато войската се чувстваше в безопасност. 12 А Зевей и Салмана побягнаха и той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салмана, и разби цялата войска. 13 Тогава Гедеон, синът на Йоас, се върна от войната от възвишението Херес. 14 И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. 15 И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже? 16 И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже. 17 После събори кулата на Фануил и изби градските мъже. 18 И каза на Зевей и Салмана: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Като теб, такива бяха; всеки приличаше на царски син. 19 А той каза: Това бяха братята ми, синовете на майка ми. Жив е ГОСПОД – ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия! 20 И каза на Етер, първородния си: Стани, убий ги! Но младежът не изтегли меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж. 21 А Зевей и Салмана казаха: Стани ти и ни нападни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана и уби Зевей и Салмана, и взе полумесеците, които бяха на вратовете на камилите им. 22 Тогава израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас – и ти, и синът ти, и синът на сина ти – защото ни освободи от ръката на Мадиам! 23 А Гедеон им каза: Няма аз да владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; ГОСПОД ще владее над вас. 24 И Гедеон им каза: Ще ви помоля една молба: нека всеки от вас ми даде обиците от плячката си; защото те имаха златни обици, понеже бяха исмаиляни. 25 А те отговориха: Ще ти дадем на драго сърце. И постлаха една дреха и всеки хвърляше в нея обиците от плячката си. 26 И теглото на златните обици, които той поиска, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен полумесеците, медальоните и пурпурните дрехи, които бяха на мадиамските царе, и освен огърлиците, които бяха на вратовете на камилите им. 27 И Гедеон направи от тях ефод и го постави в града си, в Офра*. И там целият Израил блудства след него; и той стана примка за Гедеон и за дома му. 28 Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години. 29 И Ероваал, синът на Йоас, отиде и живя в дома си. 30 А Гедеон имаше седемдесет сина, които бяха излезли от семенниците му, защото имаше много жени. 31 Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. 32 И Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра* на авиезерците. 33 И щом Гедеон умря, израилевите синове отново блудстваха с ваалимите и направиха Ваалверит свой бог. 34 И израилевите синове не си спомниха ГОСПОДА, своя Бог, който ги беше избавил от ръцете на всичките им врагове отвсякъде. 35 И не оказаха милост на дома на Ероваал, който е Гедеон, според цялото добро, което той беше направил на Израил.

Richter 8 | Съвременен български превод Верен