1Нейната свекърва Ноемин и каза: „Дали да не потърся за тебе спокоен дом, за да добруваш?2Ето Вооз, при слугините на когото ти беше, не е ли наш роднина? Тази вечер той вее ечемик на гумното.3Затова ти се умий, помажи се, премени се и слез на гумното, но гледай той да не те забележи, докато не свърши да яде и пие.4А когато си ляга да спи, намери мястото, където си ляга. Тогава открий завивката откъм краката му и легни там. Той ще ти каже какво да правиш.“5Рут и отвърна: „Ще изпълня всичко, което ми нареди.“
Рут и Вооз
6И тя слезе на гумното и изпълни всичко, което и поръча нейната свекърва.7След като Вооз яде, пи и развесели сърцето си, отиде да спи до купа ечемик. Тогава тя тихо пристъпи, отметна завивката откъм краката му и легна там.8Посреднощ той се стресна, повдигна се и ето откъм краката му лежи жена.9Тогава той викна: „Коя си ти?“ Тя отговори: „Аз съм Рут, твоя слугиня, окажи закрила над твоята слугиня, защото си ми роднина.“10Вооз каза: „Благословена да си от Господа, дъще моя! Сега ти извърши по-добро дело, отколкото преди, като не отиде да търсиш младежи, бедни или богати.11Затова не бой се, дъще моя! Аз ще направя за тебе всичко, за което ти ме помоли, защото целият мой народ в града знае, че ти си силна жена.12Макар да е вярно, че съм ти роднина, имащ право да купи наследство, но има друг роднина, по-близък от мене.13Остани тази нощ тук. А утре, ако той приеме да ти бъде роднина, имащ право да купи наследство, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема. Жив е Господ! Остани тук до утре.“14И тя преспа откъм краката му до разсъмване и си тръгна преди да могат хората да се разпознават един друг, защото Вооз беше казал: „Нека не се знае, че е идвала жена на гумното.“15Той и каза още: „Дай горната дреха, която е на тебе, и я дръж.“ Тя държеше и той отмери шест мери ечемик и го сложи на гърдите и. Така тя се върна в града.16Когато Рут дойде при свекърва си, тя попита: „Какво стана, дъще моя?“ Тя и разказа всичко, каквото беше направил за нея този човек.17И добави още: „Той ми даде тези шест мери ечемик и ми каза: „Не се връщай с празни ръце при свекърва си.“18Тя и каза: „Бъди спокойна, дъще моя, и ти ще разбереш как ще свърши всичко това. Защото този човек няма да се спре, докато не изведе до добър край това нещо още днес.“
Верен
1После свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за теб, за да ти бъде добре?2И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана.3Затова изкъпи се и се помажи, и си сложи най-добрите дрехи, и слез на хармана; но не се показвай на човека, докато не е свършил яденето и пиенето.4И когато си легне, забележи мястото, където си ляга, и иди, повдигни завивката откъм краката му, и легни; а той ще ти каже какво трябва да направиш.5А тя ѝ каза: Всичко, което казваш, ще направя.6И тя слезе на хармана и направи всичко, което ѝ заповяда свекърва ѝ.7И Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, и отиде да си легне в края на житния куп. А тя дойде тихо, повдигна завивката откъм краката му и легна.8И около полунощ човекът се стресна и се обърна, и ето, при краката му лежеше жена.9И каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут. Простри дрехата* си над слугинята си, защото си сродник!10Тогава той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще моя! Последната ти доброта, която показа, е по-голяма от първата, понеже не отиде след млади мъже, били те бедни или богати.11И сега, дъще моя, не се бой. Ще направя за теб всичко, каквото кажеш, защото целият град* на народа ми знае, че си добродетелна жена.12И сега, вярно е, че аз съм сродник, но има един по-близък сродник от мен.13Остани тази нощ; и на сутринта, ако той иска да изпълни към теб дълга на сродник*, добре, нека го изпълни. Но ако не иска да изпълни към теб дълга на сродник, тогава аз ще изпълня дълга към теб – жив е ГОСПОД! Лежи тук до сутринта.14И тя лежа при краката му до сутринта и стана, преди човек да може да разпознава човека; а той каза: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана.15И каза: Донеси покривалото, което е върху теб, и го дръж. И тя го държа, а той премери шест мери ечемик, и го натовари на нея. И си отиде в града.16И когато дойде при свекърва си, тя каза: Какво станабукв.: Коя си ти, дъще моя? И тя ѝ разказа всичко, което човекът беше направил за нея.17И каза: Тези шест мери ечемик той ми ги даде, защото ми каза: Да не отидеш с празни ръце при свекърва си.18Тогава тя каза: Чакай, дъще моя, докато узнаеш как ще свърши работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши работата още днес.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.