Römer 8 | Съвременен български превод

Новият живот

1 И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа*, 2 защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. 3 Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха. 4 Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа. 5 Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното. 6 Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир. 7 Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. 8 Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога. 9 Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи. 10 Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването. 11 Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух. 12 И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта. 13 Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете, 14 понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. 15 Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ 16 Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. 17 А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.

Надеждата за спасение

18 Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. 19 Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, 20 защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, 21 че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. 22 Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; 23 и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. 24 Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25 А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. 26 Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи. 27 Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите. 28 А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля. 29 И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя. 30 А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.

Силата на Божията любов

31 И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? 32 Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго? 33 Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава! 34 Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога. 35 Какво ще ни отлъчи от Божията* любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч? 36 Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“ 37 Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна. 38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.

Верен

1 И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус*. 2 Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта. 3 Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта, 4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. 5 Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното. 6 Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир. 7 Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може. 8 И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога. 9 Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 10 Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата. 11 И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас. 12 И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски. 13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете*; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете. 14 Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове. 15 Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва*, Отче! 16 Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. 17 И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него. 18 Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас. 19 Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове. 20 Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини, 21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца. 22 Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега; 23 и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло. 24 Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда? 25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. 26 Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания. 27 А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля. 28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. 29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; 30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. 31 И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? 32 Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? 33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава! 34 Кой е онзи, който ще ги осъди?* Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас. 35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? 36 Както е писано: „Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“ 37 Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил. 38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.

Römer 8 | Съвременен български превод Верен

Новият живот

Надеждата за спасение

Силата на Божията любов