1А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него?2Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога.3А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“4Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага.5Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване.6Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:7„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит!8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“9И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване.10Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.11И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването.12Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.
Вярата в Божието обещание
13Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра.14Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва,15тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление.16Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас,17както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото.18И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“19И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра.20Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога,21напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни.22Затова и вярата му се зачете за оправдаване.23Но не само за него е писано, че му е зачетена,24но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ –25предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
Верен
1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?2Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.3Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“4А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:7„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;8блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правдаст. 3;.10Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.11И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,12и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.13Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.14Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.15Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.16Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,17както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“19И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,20не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога21и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.22Затова му се счете за правдаст. 3;.23Но това, че му се счете, не беше написано само за него,24а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,25който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.