Psalm 17 | Съвременен български превод Верен

Psalm 17 | Съвременен български превод

Божията закрила над праведника

(16)

1 Молитва на Давид. Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов, чуй молитвата ми от искрена уста. 2 От Тебе да излезе моята присъда. Нека Твоите очи погледнат справедливо. 3 Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем, постави ме на изпитание, но не намери нищо. Моята уста не съгреши. 4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста, опазих се от пътищата на насилниците. 5 Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища, моите крака не се отклониха от тях. 6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш. Вслушай се в мене, чуй моята дума. 7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете, които се надигат против тях, яви чудните Си милости. 8 Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на Своите криле 9 от лицето на нечестивите, които ме съсипват, от враговете на живота ми, които ме обсаждат. 10 Затвориха закоравялото си сърце, устата им говорят надменно. 11 И ето вече ме нападат; впериха поглед, искат да ме повалят на земята. 12 Те са като лъв, който жадува за плячка, като млад лъв, който дебне на потайни места. 13 Стани, Господи, изправи се срещу тях, повали ги! Със Своя меч избави живота ми от нечестивия, 14 от смъртни хора, Господи, хората на този свят, чиято утроба оставяш да се пълни с богатства. Те имат много синове и ще оставят богатството си на своите деца. 15 А аз, праведен, ще гледам Твоето лице. Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни. 2 Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата. 3 Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми. 4 Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците. 5 Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха. 6 Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми! 7 Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб. 8 Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си 9 от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават. 10 Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост. 11 Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята – 12 като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места. 13 Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния, 14 от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си. 15 Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.