Psalm 141 | Съвременен български превод Верен

Psalm 141 | Съвременен български превод

Молитва на верния в скръбен ден

(140)

1 Псалом на Давид. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам! 2 Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва. 3 Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми; 4 не насочвай сърцето ми към лоша дума, за да върша безсмислени дела на неправда с хора, които правят зло, и няма да вкуся от техните трапези. 5 Накаже ли ме праведникът – това е милост; изобличи ли ме – това е най-добър елей, който главата ми няма да отхвърли, защото и моята молитва е винаги против техните злини. 6 Техните управници бяха захвърлени в скалисти места и чуха думите ми, защото са приятни. 7 Нашите кости са разпръснати като разцепени и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята. 8 Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми; в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми! 9 Запази ме от уловките на капани, поставени за мене, от клопките на онези, които правят злини. 10 Неправедните нека паднат в собствените си мрежи, докато аз единствен ще премина.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб! 2 Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми – като вечерната жертва. 3 Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми! 4 Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства! 5 Нека ме удари праведният – то е милост; и нека ме изобличава – то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли – защото все още молитвата ми е против злите им дела. 6 Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки. 7 Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята. 8 Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми! 9 Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците! 10 Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!