Sprüche 8 | Съвременен български превод Верен

Sprüche 8 | Съвременен български превод

Аз съм премъдростта

1 Не зове ли мъдростта? И разумът не издига ли своя глас? 2 Тя застава навръх височините край пътя, по кръстовищата. 3 Тя зове край отворените порти на града, при входа на вратите: 4 „Към вас, хора, отправям зов и моят глас призовава човешките синове! 5 Научете се, неразумни, на благоразумие и вие, глупци, придобийте разум. 6 Слушайте, защото ще говоря важни неща и устните ми ще произнесат справедливи думи, 7 защото езикът ми ще изговори истината, а нечестието е отвратително за устата ми. 8 Всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и извратеност. 9 Всички те са ясни за разумния и за онези, които намират знанието. 10 Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото отбрано злато, 11 защото мъдростта е по-добра от бисери и всички желани неща не могат да се сравнят с нея. 12 Аз, премъдростта, живея с разума и търся знание и благоразумие. 13 Страх от Господа е да се отхвърля злото; мразя гордостта и високомерието, лошия път и развратените думи. 14 Мои са съветът и здравомислието, аз съм разумът, у мене е силата. 15 Чрез мене царуват царете и властителите узаконяват правдата. 16 Чрез мене управляват князете и велможите, всички отсъждат справедливо. 17 Обичам тези, които ме обичат, и ще ме намерят онези, които ме търсят. 18 Аз притежавам богатството и славата, трайното съкровище и правдата. 19 Плодовете ми са по-добри от злато, дори от най-чисто злато, и ползата от мене е по-добра от фино сребро. 20 Аз вървя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието, 21 за да дам на тези, които ме обичат, да наследят правдата и да напълнят съкровищниците*. 22 Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време. 23 Аз бях поставена преди векове, отначало, преди земята да бъде създадена. 24 Аз съм родена, когато бездните ги нямаше, когато нямаше извори, изобилни с вода. 25 Бях родена преди планините да бъдат поставени, преди хълмовете, 26 преди Бог да беше създал земята и полетата, нито първите прашинки на вселената. 27 Аз бях там, когато установяваше небесата. Когато очертаваше хоризонта по лицето на бездната, 28 когато укрепяваше облаците, когато правеше изворите на бездната силни, 29 когато даваше закона Си на морето, водите да не престъпват неговите граници, когато полагаше основите на земята – 30 аз бях до Бога – вярна, и бях радост всеки ден, веселяща се пред лицето Му през цялото време. 31 Веселях се на обитаемата част на Неговата земя и радостта ми беше с човешките синове. 32 И така, деца, послушайте ме: блажени са тези, които спазват пътищата ми! 33 Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. 34 Блажен е онзи човек, който ме слуша, като бодърства всеки ден при моите врати и стои на стража при входа ми, 35 защото онзи, който ме е намерил, ще получи благоволение от Господа. 36 А онзи, който пропуска да ме намери, нанася вреда на душата си, и които ме мразят, обичат смъртта.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си? 2 Тя стои горе на височините край пътя, там, където се срещат пътеките; 3 вика при портите, при входа на града, при входа на вратите: 4 Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове. 5 Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце. 6 Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда. 7 Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми. 8 Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво. 9 Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание. 10 Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото отбрано злато*, 11 защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея. 12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание. 13 Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива. 14 Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата. 15 Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда. 16 Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии. 17 Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят. 18 При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата. 19 Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и ползата от мен – от отбрано среброст. 10-11;. 20 Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието, 21 за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им. 22 ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела. 23 От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. 24 Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. 25 Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих, 26 докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената. 27 Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната, 28 когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, 29 когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше* основите на земята – 30 тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него, 31 веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове. 32 И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища. 33 Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте. 34 Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми, 35 защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА, 36 а който ме пропуска*, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.