1Сине, внимавай в мъдростта ми и наведи ухото си към моето разбиране,2за да запазиш разумност и устните ти да следват знанието*,3защото от устните на чуждата жена тече мед и нейните думи са по-мазни от зехтин,4но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.5Нейните крака слизат към смъртта; стъпките и стигат до преизподнята.6Така че пътят на живота и не се проумява – нейните пътища са непостоянни, но тя не знае.7И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите ми.8Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до входа на дома и,9за да не дадеш силата си на други и годините си на жесток човек;10за да не насища чужди твоята сила и трудът ти да не отива за чужд дом.11И накрая ще охкаш, когато плътта ти и тялото ти бъдат изтощени,12и ще кажеш: „Защо мразех поучението и сърцето ми презираше упрека;13защо не се вслушах в гласа на своите учители и не скланях ухото си към моите наставници?14Почти изпаднах във всякакво зло сред култовото събрание и обществото!“15Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец.16Трябва ли изворите ти да се разливат по улицата, водните струи – по площадите?17Нека те бъдат само твои, а не и на чужди.18Нека твоят извор да бъде благословен и весели се с жената на своята младост19като с обична кошута и мила сърна: нейните гърди да те упояват по всяко време, винаги се опивай с любовта и.20И защо, сине, ще се увличаш от чужда жена и да прегръщаш гърди на чужденка?21Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки;22собствените му престъпления хващат нечестивия и той е завързан с въжетата на своя грях.23Той умира, без да се поучи, и е заблуден от голямото си безумие.
Верен
1Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,2за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.3Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът ѝ е по-мек от маслинено масло,4но последствията ѝ са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.5Краката ѝ слизат в смъртта, стъпките ѝ водят към Шеол.6За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата ѝ са непостоянни, и ти не ги знаеш.7И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.8Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,9за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;10да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;11а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,12и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,13и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!14Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.15Пий вода от своята си щернарезервоар за вода и която извира от твоя си кладенец.16Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци – по улиците.17Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.18Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си –19любяща кошута и изящна сърна – нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.20И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?21Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.22Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.23Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.