Ридание на пророка за Сион – надежда въпреки бедствията
1Аз съм човек, който е изпитал бедствие от жезъла на Божия гняв.2Той ме поведе надалеч в плен и ме въведе в дълбока тъмнина, а не на светло.3Той се обърна против мене отново и всеки ден обръща ръката Си.4Той смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми.5Обсади ме и ме обкръжи с горчила и теглила.6Постави ме на тъмно място, а не на светло, подобно на онези, които починаха отдавна.7Той ме заобиколи със стена, тъй че да не мога да изляза. Направи веригите ми тежки8и когато зовях и ридаех, затвори ухо за молитвата ми.9С камъни прегради пътищата ми, препречи пътеките ми.10Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;11изкриви пътищата ми и ме разкъса, и ме опустоши;12изопна лъка Си и ме постави като прицел на стрели;13простреля сърцето ми със стрели от колчана Си.14Станах за присмех на целия си народ, всекидневна тяхна подигравателна песен.15Той ме пресити с горчивини, напои ме с пелин;16разби с камъни зъбите ми, покри ме с пепел.17И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:18„Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“19Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.20Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.21Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:22по милост на Господа ние не изчезнахме, защото милосърдието Му не е пресекнало –23то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!24Господ е моят дял, казва душата ми, и така, на Него ще се надявам.25Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.26Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.27Добре е за човека, когато носи иго на младини.28Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.29Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“30Нека подлага страната си на онзи, който го удря, до пресита да приема хули,31понеже Господ не отхвърля за вечни времена.32Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.33Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.34Но когато биват тъпкани всички затворници на страната,35когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,36когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда?37Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?38Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?39За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.40Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.41Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.42Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.43Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.44Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе.45Направил си ни като смет и отвращение сред народите.46Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.47Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.48Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.49Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,50докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.51Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.52Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.53Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.54Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“55От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.56Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!57Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“58Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.59Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми!60Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене;61Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене,62думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене.63Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях.64Въздай им, Господи, според делата на ръцете им.65Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях.66Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“
Верен
1Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.2Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.3Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.4Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.5Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.6Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.7Обгради ме и не мога да излязаст. 5;, утежни бронзовите ми окови.8Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми*.9Прегради пътищата ми с дялани камънист. 5;, изкриви пътеките ми.10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.11Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.12Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.13Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Сист. 12;.14Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден*.15Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.16Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.17Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.18И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.19Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!20Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.21Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:22Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.23Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.24Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.25Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.26Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.27Добро е за човека да носи ярем в младостта си.28Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.29Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда.30Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.31Защото Господ не отхвърля завинаги,32а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.33Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.34Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,35да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,36да се онеправдава човек в делото му – ГОСПОД няма ли да види?*37Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?38Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?39Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?40Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!41Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!42Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.43Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.44Обви се с облак, за да не проникне молитва*.45Помия и измет ни направи сред народите.46Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.47Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.48Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.49Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,50докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.51Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.52Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.53Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.54Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!55Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.56Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!57Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.58Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.59Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми*, отсъди правото ми!60Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.61Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,62говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.63Виж сядането им и ставането им – аз съм им подигравателна песенст. 14;.64Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!65Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!66Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.