1О, да беше мой брат, който е сукал от гърдите на моята майка! Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам и никой нямаше да ме осъди*.2Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш*, а аз щях да ти давам ухайно вино, със сок от моите нарове.3Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща. Възлюбеният:4Заклевам ви, дъщери йерусалимски, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди възлюбената да пожелае. Хор:5Коя е тази, която идва от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? Възлюбеният: Събудих се под ябълката – там майка ти е изпитала родилни болки, там те е родила твоята родителка.6Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен* на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността – люта като преизподня, пламъците* и са огнени.7Големи води не могат да угасят любовта и реки* няма да я залеят. Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов, той щеше да бъде презрян. Хор:8Имаме малка сестра, няма още гърди. Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?9Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро; да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски. Възлюбената:10Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули. Затова ще намеря любов* в очите му*. Хор:11Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон. Той предаде лозето на пазачи. Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него. Възлюбената:12А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста сикли са за пазачите на плодовете му. Възлюбеният:13Ти, която живееш в градините, в гласа ти се вслушват приятелите. Нека и аз го послушам. Възлюбената:14Тичай, мой възлюбени, и бъди като сърна или като млад елен по благоуханни планини.
Верен
1О, да ми беше като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Ако те намерех навън, щях да те целуна, и нямаше да ме презират.2Щях да те заведа, да те въведа в къщата на майка си, за да ме учиш. Щях да те напоя с ароматно вино от сока на наровете си.3Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.4Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.5Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди.6Положѝ ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си – защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците ѝ са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък.7Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презряли.8Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?9Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди.10Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир.11Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника.12Моето лозе е пред мен – хилядата сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му.13О, ти, която седиш в градините, другарите ми се ослушват за гласа ти – дай ми да го чуя!14Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по благоуханните планини.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.