1Възлюбеният Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах своята смирна със своите ухания, ядох медените си пити със своя мед, пих си виното със своето мляко. Яжте, приятели, пийте, обични, и се насищайте. Възлюбената2Заспала съм, но сърцето ми е будно. Ето гласът на моя възлюбен, който чука: „Отвори ми, сестрице, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! Защото главата ми е цяла с роса покрита, и косата с нощна влага.“3Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам? Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“4Моят възлюбен протегна ръка през пролуката и моята вътрешност се развълнува от него.5Станах да отворя на своя възлюбен. От ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми се стичаше смирна по дръжката на ключалката.6Отворих на своя възлюбен, а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл. Душата ми примря, докато говореше. Търсих го, но не го намерих; зовях го, но не ми отговори.7Срещнаха ме стражите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме. Снеха ми булото стражите, които пазят стените.
Помогнете ми да го намеря!
8Заклевам ви, дъщери йерусалимски: ако срещнете моя възлюбен, какво да му кажете – че изнемогвам от любов. Хор9С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени, о, най-прекрасна между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни заклеваш така? Възлюбената10Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други.11Главата му е чисто злато, къдрите му са вълнисти, черни като врана;12очите му – като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седящи в доволство;13Бузите му са като лехи, пълни с балсамови дървета, принасящи благовония. Устните му са лилия, от която капе смирна.14Ръцете му са златни колове, обсипани с топази. Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.15Краката му са като мраморни стълбове, поставени върху подложки от чисто злато – изглед има като Ливан, величествен е като кедър.16Устата му е сладост. Той цял е прелест. Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел, дъщери йерусалимски.
Верен
1Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си с аромата* си; изядох медената си пита с меда си; изпих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, изобилно пийте, възлюбени!2Аз спя, но сърцето ми е будно – гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с – нощни капки.3Съблякох дрехата си – как да я облека? Измих краката си – как да ги изцапам?4Любимият ми протегна ръката си през процепа и сърцето ми закопня за него.5Аз станах, за да отворя на любимия си, и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми – бистра смирна върху дръжките на ключалката.6Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.7Намериха ме стражарите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото.8Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите любимия ми, какво да му кажете? – че съм ранена от любов.9Какво повече е твоят любим от друг любим, о, най-прекрасна между жените? Какво повече е твоят любим от друг любим, че ни заклеваш така?10Любимият ми е бял и румен, личи между десет хиляди.11Главата му е като най-чисто злато, къдриците му са буйни, черни като гарван.12Очите му са като гълъби при водни потоци, окъпани в мляко, красиво поставени.13Бузите му са като лехи с аромати, възвишения с благоуханни растения. Устните му са кремове, от които капе бистра смирна.14Ръцете му са като златни рула, покрити с хрисолит. Тялото му е като изваяна слонова кост, украсено със сапфири.15Краката му са като мраморни стълбове, основани на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, превъзходен като кедрите.16Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.