Hoheslied 4 | Съвременен български превод

Ти си красива, моя прятелко

1 Възлюбеният Ето ти си хубава, моя мила, хубава си! Твоите очи са като на гълъби. Косата ти е като стадо кози, когато слизат от галаадската планина. 2 Твоите зъби са бели като стадо остригани овци, когато излизат от къпалня, всяка от която е като близначка и никоя не липсва между тях. 3 Устните ти са като алена панделка и устата ти е сладкодумна. Страните ти зад булото са като половинки нар. 4 Шията ти е като Давидова кула, изградена от редове камъни и висящи на нея хиляда щитове – все щитове на юнаци. 5 Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела, които пасат между лилии. 6 Когато денят лъха прохлада и сенките бягат, ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен. 7 Цялата си хубава, моя мила, и недостойнство няма у тебе. 8 Слез с мене от Ливан, невесто моя, слез с мене от Ливан! Слез от билото на Амана, от върха на Сенир и Хермон, от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди. 9 Ти плени моето сърце, сестрице невесто, плени сърцето ми с блясъка на очите си, със скъпоценния камък на огърлицата на шията си. 10 О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати. 11 От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто, мед и мляко са под езика ти, уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан! 12 Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор. 13 Твоите фиданки са царска градина с нарове, с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания – 14 нард и шафран, тръстика и канела с всякакви ухания на смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати. 15 Ти си градински извор, кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан. Възлюбената 16 Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите и! Нека моят възлюбен да дойде в градината си и да вкуси прекрасните и плодове.

Верен

1 Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти под булото ти са като гълъби. Косата ти е като стадо кози, слизащи от планината Галаад. 2 Зъбите ти са като стадо новоостригани овци, излизащи от къпането, всяка от които ражда близнаци, и нито една между тях не е безплодна. 3 Устните ти са като червена прежда и устата ти е сладка. Челото ти зад булото ти е като парче от нар. 4 Шията ти е като Давидовата кула, построена за оръжейна, хиляда щитчета висят на нея – всички щитове на силни мъже. 5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат между кремовете. 6 Докато отмине денят и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и на хълма на ливана. 7 Ти си цялата красива, любима моя, и недостатък няма в теб. 8 Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан. Погледни от върха на Амана, от върха на Санир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете. 9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си. 10 Колко прекрасна е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от вино е твоята любов и благоуханието на твоите масла – от всички аромати! 11 От устните ти, невесто, капе мед; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан. 12 Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан. 13 Твоите стръкове са градина от нарове с избрани плодове, кипър с нард, 14 нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета ливан, смирна и алое, с всичките превъзходни аромати. 15 Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан. 16 Събуди се, северен ветре, и ела, южни ветре! Повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде приятните ѝ плодове.

Hoheslied 4 | Съвременен български превод Верен

Ти си красива, моя прятелко