Offenbarung 14 | Съвременен български превод Верен

Offenbarung 14 | Съвременен български превод

Песента на изкупените 144 000 души

1 След това видях – ето Агнецът стои на планината Сион и заедно с Него сто четиридесет и четири хиляди души, които имаха на челата си написано Неговото име и името на Неговия Отец. 2 И чух глас от небето като шум от буйни води и като звук от силен гръм, и звукът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. 3 Те пееха нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците. И никой не можеше да научи тази песен освен онези сто четиридесет и четири хиляди души, които бяха изкупени от земята. 4 Тези са, които не са се осквернили с жени, защото са девствени. Тези са, които следват Агнеца, където и да отиде. Те са изкупени измежду хората като първи плодове, посветени на Бога и Агнеца. 5 В устата им не се намери лъжа – те са непорочни пред Божия престол*.

Три ангела възвестяват съд

6 И видях друг ангел да лети високо в небето. Той имаше вечно благовестие, за да проповядва на земните жители, на всеки народ и род, език и племе. 7 Той каза с висок глас: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд. Поклонете се пред Онзи, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.“ 8 И друг ангел, втори, го последва и каза: „Падна, падна вече Вавилон, великият град, защото* напои всички народи със силното вино на блудството си.“ 9 И още един ангел ги последва, като извика с висок глас: „Който се поклони на звяра и на изображението му и бъде белязан със знак на челото си или на ръката си, 10 той ще пие от виното на Божията ярост, вино неразводнено, налято в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчван с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца. 11 Димът от мъчението им ще се издига за вечни времена и няма да имат покой ни денем, ни нощем онези, които се покланят на звяра и на изображението му и които бъдат белязани със знака на името му.“ 12 Тук е необходимо търпението на вярващите, на тези, които спазват Божиите заповеди и вярата в Иисус. 13 И чух глас от небето да ми казва: „Напиши: „Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа. Да – казва Духът, – нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“.“

Земята е узряла за съд

14 И видях – ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си – остър сърп. 15 И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва – земната жътва е узряла.“ 16 Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната. 17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето. Той също носеше остър сърп. 18 И друг ангел излезе от мястото на жертвеника. Той имаше власт над огъня и със силен глас извика към онзи, който държеше острия сърп: „Изпрати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.“ 19 Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия жлеб на Божия гняв. 20 Жлебът беше утъпкан вън от града и кръв потече от жлеба, като стигна чак до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадия.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И видях, и ето: Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото Име и Името на Неговия Отец написано на челата им. 2 И чух глас от небето, като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на арфисти, които свиреха с арфите си. 3 И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи тази песен освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. 4 Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици. Те са онези, които следват Агнето, където и да отива. Те са били изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето. 5 И в устата им не се намери лъжа, те са непорочни. 6 И видях друг ангел да лети сред небето, който имаше вечното евангелие, за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, и език, и народ. 7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори! 8 И друг, втори ангел, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудстване. 9 И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, 10 той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето. 11 И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му. 12 Тук е нужно търпението на светиите; на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Иисус. 13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които отсега нататък умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им ги следват. 14 И видях, и ето, бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп. 15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла. 16 И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната. 17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп. 18 И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост. 20 И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.