1Когато Санавалат, Товия, арабинът Гешем и другите ни неприятели чуха, че аз съм изградил градската стена и по нея вече няма пробиви – макар и още да не бях поставил врати на портите, –2тогава Санавалат и Гешем изпратиха вестители да ми кажат: „Ела, искаме да се срещнем в едно от селата в равнината Оно!“ Но понеже възнамеряваха да ми сторят зло,3аз изпратих пратеници да им отговорят: „Зает съм с една важна работа и не мога да дойда. Ако я оставя и сляза при вас, работата ще спре.“4Четири пъти те изпращаха при мене такива покани, но аз им отговарях по същия начин.5Тогава Санавалат за пети път изпрати при мене служителя си с отворено писмо в ръце.6В него беше написано: „Сред народите се говори, а и Гешем твърди, че ти и юдеите сте намислили да се разбунтувате и затова ти изграждаш градските стени. Говори се също, че ти искаш да им станеш цар.7Дори си наредил на пророци да говорят за тебе в Йерусалим: „Юдея има вече цар!“ И сега тези слухове ще стигнат до царя. Затова ела да поговорим заедно по този въпрос.“8Тогава аз пратих да му отговорят: „Нищо от това, което казваш, не е вярно. Това е твоя измислица.“9Защото всички те искаха да всеят страх сред нас, като си мислеха: „Ръцете им ще отмалеят от работа и те няма да я свършат!“ Но аз се помолих: „Боже мой, дай ми сили сега!“10Тогава отидох в къщата на Шемая, син на Делая, Мехетавеловия син, понеже той беше възпрепятстван да дойде при мене. Той ми каза: „Нека да се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим храмовите врати, защото те ще дойдат да те убият през нощта.“11Но аз отговорих: „Бива ли човек като мене да бяга? Нима човек като мене трябва да влезе в храма, за да спаси живота си! Аз няма да вляза!“12Макар и да ми говореше като пророк, аз съзнавах, че Товия и Санавалат го бяха подкупили.13Той беше подкупен, за да се уплаша, да постъпя така, като извърша грях, а те щяха да имат повод да злословят против мене и да опетнят името ми.14Спомни си, Боже мой, за делата на Товия и Санавалат, а също и за пророчицата Ноадия и другите пророци, които искаха да вселят страх у мене!
Завършване на йерусалимските стени
15Въпреки всичко стената беше завършена на двадесет и петия ден на месец елул за петдесет и два дена.16А когато чуха това, всичките ни неприятели и народите около нас се уплашиха и ги обзе униние, защото разбраха, че това дело беше извършено от нашия Бог.17Освен това по онова време някои от знатните юдеи често изпращаха писма до Товия и писма от него идваха до тях.18Защото в Юдея имаше мнозина, които бяха положили клетва за вярност пред него, тъй като той беше зет на Шемахния, Араховия син, а синът му Йоханан беше женен за дъщерята на Мешулам, Верехиевия син.19Те дори ми споменаваха за неговите благодеяния и му донасяха всичко, каквото съм изрекъл. Дори Товия ми пращаше писма, за да ме заплашва.
Верен
1И когато Санавалат и Товия, и арабинът Гисам, и останалите ни врагове чуха, че съм построил стената и че не е останал вече пролом в нея – но до онова време още не бях поставил вратите на портите –2Санавалат и Гисам изпратиха до мен да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата на низината Оно. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.3И аз изпратих до тях пратеници да кажат: Върша голямо дело и не мога да сляза. Защо да се спира делото, като го оставя и сляза при вас?4И четири пъти пращаха до мен по този начин, но аз им отговарях все така.5Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мен по този начин с отворено писмо в ръката му,6в което беше писано: Между народите се носи слух, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете и затова строиш стената. И според този слух ти искаш да им станеш цар.7И си поставил и пророци да разгласяват за теб в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда! И сега, тези слухове ще се съобщят на царя. И така, ела сега да се съветваме заедно.8Тогава изпратих до него да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш, а ти го измисляш от себе си.9Защото те всички искаха да ни уплашат, като казваха: Ръцете им ще се пуснат от делото и то няма да се свърши. И сега, Боже, укрепи Ти ръцете ми!10Тогава аз отидох в къщата на Семая, сина на Делая, син на Метавеил, който беше заключен; и той ми каза: Нека се съберем в Божия дом, вътре в храма и нека затворим вратите на храма, защото те ще дойдат да те убият, да, през нощта ще дойдат да те убият!11Но аз казах: Човек като мен бива ли да бяга? И кой човек като мен би влязъл в храма, за да избави живота си? Няма да вляза!12И познах, че, ето, не го беше пратил Бог, а той от себе си произнесе това пророчество против мен и Товия и Санавалат го бяха подкупили.13Затова беше подкупен, за да се уплаша и да направя така, и да съгреша, и това да им послужи да злословят, за да ме корят.14Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, а също и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат!15И стената беше завършена на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни.16И когато всичките ни врагове чуха това, всичките народи около нас се уплашиха и се смалиха много в очите си, и познаха, че това дело беше станало от нашия Бог.17А в онези дни юдовите благородни изпращаха много писма до Товия, и писма от Товия идваха до тях.18Защото в Юда имаше мнозина, които му се бяха заклели, понеже беше зет на Сехания, сина на Арах, и синът му Йоанан беше взел за жена дъщерята на Месулам, сина на Варахия.19И пред мен говореха за неговите благодеяния, а на него донасяха моите думи. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.