Lukas 2 | Съвременен български превод Верен

Lukas 2 | Съвременен български превод

Рождението на Иисус Христос

1 През онези дни излезе заповед от император Август – да се извърши преброяване по цялата земя. 2 Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний. 3 Затова всички се отправяха да се записват в своя град. 4 Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род, 5 за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете. 6 Когато те бяха там, дойде и времето да роди. 7 И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. 8 В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. 9 И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. 10 Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. 11 Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ. 12 По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“ 13 И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите: 14 „Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“ 15 Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“ 16 Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите. 17 И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец. 18 Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите. 19 А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях. 20 И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано. 21 Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си.

Представяне на Иисус Христос в храма

22 А когато се изпълниха дните на очистването и според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, 23 защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа – 24 и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен. 25 По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. 26 На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. 27 Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, 28 взе Го на ръце, прослави Бога и каза: 29 „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; 30 защото очите ми видяха спасението, 31 което Ти си приготвил пред всички народи – 32 светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“ 33 А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. 34 И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, 35 за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“ 36 Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си 37 и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. 38 В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим. 39 Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет. 40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.

Дванайсетгодишният Иисус в храма

41 Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха. 42 И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят. 43 Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това. 44 Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят. 46 След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 47 Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му. 48 Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“ 49 Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“ 50 Но те не разбраха думите, които им каза. 51 Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си. 52 А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят. 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид, 5 и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна. 6 И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях. 8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 9 И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. 10 Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. 11 Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше: 14 Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение! 15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви. 16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите. 17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано. 21 И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата. 22 А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, 23 както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа, 24 и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. 25 А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил*, и Светият Дух беше на него. 26 На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос. 27 И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: 29 Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. 30 Защото видяха очите ми спасението, 31 което си приготвил пред лицето на всички народи; 32 светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил. 33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 34 И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори. 35 Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. 36 Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си, 37 а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. 38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим*. 39 И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет. 40 А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него*. 41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. 42 А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая. 43 Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 47 И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му. 48 И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим. 49 А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец? 50 А те не разбраха думата, която им каза. 51 И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си*. 52 И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората*.