1Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат.2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“3Но Иисус им каза тази притча:4„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери?5А като я намери, вдига я радостен на раменете си6и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: „Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.“7Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Притча за изгубената драхма
8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.“10Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“
Притча за блудния син
11И каза още: „Един човек имаше двама синове.12По-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота си.13След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.14А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда.15Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине.16И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше.17Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам.18Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе19и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“20И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.21А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“22Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете.23Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим.24Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.25А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.26И повика един от слугите и попита какво се е случило.27Онзи му рече: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.“28А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани,29но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си.30А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.“31Баща му рече: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое,32а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“.“
Верен
1А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.2А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях!3И Той им разказа тази притча:4Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?5И като я намери, я вдига на рамената си радостен.6И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца.7Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.8Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?9И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила.10Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.11Каза още: Един човек имаше двама сина.12И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието.13И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот.14А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение.15И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.16И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше.17А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад!18Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб;19не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.20И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.21А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син.22Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му;23и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим,24защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.25А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.26И повика един от слугите и попита какво е това.27А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.28И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли.29А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си;30а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле.31А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.32Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживяст. 24;, и изгубен беше и се намери.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.