Hiob 9 | Съвременен български превод

Божията справедливост. Съзнание за грях

1 В отговор Йов каза: 2 „Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога? 3 Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса. 4 Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим? 5 Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си; 6 Той разтърсва земята от мястото и, така че нейните стълбове треперят. 7 Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите. 8 Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини; 9 сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга; 10 твори дела велики, непостижими и безброй чудеса. 11 Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра. 12 Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: „Какво правиш?“ 13 Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав. 14 И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него? 15 На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия. 16 Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този, 17 Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина, 18 не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина. 19 Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове? 20 Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен. 21 Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот. 22 Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния. 23 Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните. 24 Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой? 25 А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие, 26 летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка. 27 Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“, 28 то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш. 29 Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно? 30 Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си, 31 и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене. 32 Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд! 33 О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата. 34 Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва – 35 тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.

Верен

1 Тогава Йов отговори и каза: 2 Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога? 3 Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда. 4 Той е мъдър по сърце и мощен по сила – кой се е закоравил против Него и е останал невредим? 5 Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си. 6 Той поклаща земята от мястото ѝ и стълбовете ѝ треперят. 7 Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите. 8 Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето. 9 Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга. 10 Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса. 11 Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам. 12 Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш? 13 Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят. 14 Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него? 15 Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия. 16 Ако извиках и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми – 17 Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина, 18 не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина. 19 Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?* 20 Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен*. 21 Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си. 22 Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния. 23 Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните. 24 Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой? 25 А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят. 26 Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си. 27 Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! – 28 страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен*. 29 Беззаконен съм – защо тогава да се трудя напразно? 30 Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун, 31 Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен. 32 Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд*. 33 Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни. 34 Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас! 35 Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.

Hiob 9 | Съвременен български превод Верен

Божията справедливост. Съзнание за грях