1В отговор Вилдад Савхеец каза:2„Докога ще говориш така? Думите от устата ти са бурен вятър!3Нима Бог съди несправедливо и Всемогъщият изопачава правдата?4Ако твоите деца са съгрешили против Него, Той ги е и предал на произвола на беззаконието им.5Но ако търсиш Бога и се молиш на Всемогъщия,6и ако си чист и правдив, Той още сега ще застане като страж над тебе и по достойнство ще възстанови твоето жилище.7Ако отначало си притежавал малко, след това ще придобиеш твърде много.8И така, запитай предишните поколения и вникни в това, което техните бащи придобиха;9тъй като ние сме вчерашни и нищо не знаем, нашите дни на земята са само сянка.10Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите:11„Никне ли папирусна тръстика там, където няма блато? Расте ли камъш без вода?12Той още е свеж и не е за отрязване, а изсъхва преди всяка трева.“13Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на злодея ще пропадне.14Неговото упование е подкосено и опората му е като мрежа на паяк.15Опре на къщата си и тя рухва; ще се хване за нея и няма да устои.16Пълен със сок е той на слънцето, клоните му се разстилат отвъд градината.17Корените му се вплитат в грамада камъни, между камъните се е укрепил той.18Но когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: „Не съм те виждало!“19Ето каква е радостта на неговия път в живота! А из пръстта изниква друг нечестив човек.20Ето Бог няма да отхвърли безукорен човек и не поддържа ръката на злосторника.21Твоята уста Той ще запълни отново със смях и устните ти – с радостно възклицание.22Тези, които те ненавиждат, ще потънат в срам, няма да имат шатри нечестивите.“
Верен
1Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:2Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?3Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?4Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.5Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,6ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.7И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.8Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;9понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.10Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?11Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?12Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.13Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,14увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.15Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.16Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.17Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.18Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.19Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.20Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.21Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,22онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече*!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.