Hiob 6 | Съвременен български превод

Обвинението срещу него е безпричинно

1 Тогава Йов отговори: 2 „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! 3 Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. 4 Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. 5 Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? 6 Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? 7 Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене. 8 О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! 9 Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! 10 Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. 11 Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? 12 Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? 13 Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора? 14 Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. 15 Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, 16 и са размътени от лед, и в които се топи сняг. 17 В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. 18 Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; 19 поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. 20 Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. 21 Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. 22 Нима казах: „Донесете ми“? Или: „Подарете ми от вашето богатство“? 23 Или: „Спасете ме от ръката на врага“? Или: „Изкупете ме от ръката на мъчителите“? 24 Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. 25 Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? 26 Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. 27 Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел. 28 А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? 29 Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. 30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?

Верен

1 Тогава Йов отговори и каза: 2 О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми! 3 Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата – затова думите ми са били необмислени. 4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен. 5 Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си? 6 Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето? 7 Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие. 8 О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми! 9 Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше! 10 Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия. 11 Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си? 12 Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е? 13 Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението? 14 На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия. 15 Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават, 16 които са мътни от леда и в които се крие снегът. 17 Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си. 18 Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват. 19 Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях. 20 Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха. 21 Сега и вие станахте никакви – видяхте ужас и се уплашихте. 22 Казах ли аз: Донесете ми! – или: Дайте ми дар от имота си! – 23 или: Избавете ме от ръката на притеснителя! – или: Изкупете ме от ръката на насилниците? 24 Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил. 25 Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение? 26 Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра! 27 Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си. 28 А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето. 29 Обърнете се сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се – правдата ми все още стои! 30 Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

Hiob 6 | Съвременен български превод Верен

Обвинението срещу него е безпричинно