Hiob 39 | Съвременен български превод

1 Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка? 2 Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат? 3 Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките. 4 Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях. 5 Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел, 6 на който съм дал пустинята за дом и солната степ – за жилище. 7 Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го, 8 претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина. 9 Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? 10 Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе? 11 Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него? 12 Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене? 13 Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела? 14 Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява, 15 но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче. 16 Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът и може да е напразен. 17 Защото Бог е пожелал да не и даде мъдрост и не я е надарил с разум. 18 Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му. 19 Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива? 20 Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх. 21 Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие. 22 Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч. 23 Над него звънти колчан и бляскат копия. 24 В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен. 25 Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик. 26 Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг? 27 По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо? 28 Той живее на скала и обитава зъбера и и канарите. 29 Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече. 30 Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“

Верен

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 2 Броиш ли колко месеца изпълват и знаеш ли времето на раждането им? 3 Навеждат се, раждат малките си, от болките си се освобождават. 4 Малките им заякват, растат в полето, излизат и не се връщат при тях. 5 Кой е пуснал на свобода дивото магаре и е развързал връзките на дивия осел, 6 за когото съм направил пустинята за дом и солената земя за негово жилище? 7 То се присмива на градския шум, не чува виковете на водача. 8 Планините, които обикаля, са негово пасбище и търси всякаква зеленина. 9 Ще иска ли да ти работи дивото говедо, или ще пренощува ли в яслите ти? 10 Ще впрегнеш ли дивото говедо с въжета на браздата и ще браносва ли то долините след теб? 11 Ще му се довериш ли, защото силата му е голяма, и ще повериш ли труда си на него? 12 Ще разчиташ ли на него да ти прибере реколтата, да я събере в хармана ти? 13 Весело пляскат крилата на камилоптицата – те крила и пера на щъркел ли са? 14 Защото тя оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта, 15 и забравя, че крак може да ги смаже, или че див звяр може да ги стъпче. 16 С малките си се държи жестоко, като че не са нейни; труди се напразно и не я е грижа, 17 понеже Бог я е лишил от мъдрост, не ѝ е разум отредил. 18 Във времето, когато се изправи, тя се присмива на коня и на ездача му. 19 Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива? 20 Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно. 21 Рови с крак в долината и ликува в силата си; излиза срещу оръжията; 22 присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча; 23 тулът дрънчи срещу него, острие на копие и ятаган. 24 С буйство и ярост той препуска по земята и не спира при гласа на тръбата. 25 Щом засвири тръбата, той казва: О-хо! – и отдалеч подушва боя, гръмовния зов на военачалниците и бойния вик. 26 Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг? 27 При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко? 28 Той живее на канарите, обитава на скалисти зъбери и непристъпни места. 29 Оттам съзира плячката, очите му я виждат отдалеч. 30 Малките му също смучат кръв, и където има убити, там е той.

Hiob 39 | Съвременен български превод Верен