Hiob 37 | Съвременен български превод

1 „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си. 2 Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. 3 Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята. 4 След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм. 5 Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. 6 Защото Той казва на снега: „Падай на земята!“, и на проливния дъжд властно: „Изливай се още по-силно!“ 7 Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела. 8 Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището. 9 От юг идва буря, от север – студ. 10 От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. 11 И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му. 12 И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята, 13 било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща. 14 Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса! 15 Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак? 16 Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието? 17 Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър, 18 ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? 19 Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим. 20 Ще Му бъде ли казано: „Аз искам да говоря?“ Би ли казал някой, че би искал да загине? 21 А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти. 22 От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение. 23 Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява. 24 Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“

Верен

1 И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества. 2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му. 3 Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си – до краищата на земята. 4 След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му. 5 Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме. 6 Защото казва на снега: Вали на земята! – и на проливния дъжд и на дъждовните порои. 7 Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му. 8 Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават. 9 От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове – студът. 10 Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря. 11 Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци, 12 и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят. 13 Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост. 14 Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса. 15 Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му? 16 Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание? 17 Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг? 18 Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало? 19 Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина. 20 Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат. 21 Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства. 22 От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога. 23 Всесилния – не можем да Го проумеем – Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява. 24 Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

Hiob 37 | Съвременен български превод Верен