Hiob 30 | Съвременен български превод

Сегашното бедствено положение е незаслужено

1 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък. 2 За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила. 3 От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята, 4 късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб. 5 Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци, 6 за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки. 7 Викат между храстите, врат се под трънаците – 8 подли и безименни човеци, измет на земята. 9 На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене. 10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми. 11 Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си. 12 Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене, 13 а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това. 14 Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място. 15 Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак. 16 И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха. 17 Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой. 18 С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми. 19 Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел. 20 Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш. 21 Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене. 22 Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма. 23 Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи. 24 Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда? 25 Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните? 26 Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак. 27 Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби. 28 Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам. 29 Станах брат на чакалите и приятел на щраусите. 30 Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега. 31 Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“

Верен

1 Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя. 2 Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива? 3 Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение, 4 между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът. 5 Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец. 6 Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите. 7 Ревяха между храстите и се събираха под тръни. 8 Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята. 9 А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка. 10 Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми. 11 Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен. 12 Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват. 13 Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник. 14 Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат. 15 Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак. 16 И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни. 17 Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават. 18 С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми. 19 В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел. 20 Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш. 21 Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш. 22 Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш – 23 защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи. 24 Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли? 25 Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха? 26 Добро очаквах – зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак. 27 Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни. 28 Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам. 29 На чакалите аз станах брат и на камилоптиците – другар. 30 Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън. 31 Арфата ми стана на ридание и флейтата ми – глас на оплаквачи.

Hiob 30 | Съвременен български превод Верен

Сегашното бедствено положение е незаслужено