Hiob 3 | Съвременен български превод

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

1 След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си. 2 Йов заговори с думите: 3 „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: „Зачена се момче!“ 4 Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5 Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6 А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! 8 Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! 9 Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми! 11 Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? 12 Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? 13 Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, 14 при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, 15 или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. 16 Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! 17 Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. 18 Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. 19 Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си. 20 Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? 21 Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. 22 Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. 23 За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? 24 Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, 25 защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. 26 Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“

Верен

1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си. 2 И Йов заговори и каза: 3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко! 4 Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина! 5 Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня! 6 Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване! 8 Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан. 9 Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората; 10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми. 11 Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема? 12 Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча? 13 Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам – 14 с царе и съветници земни, които съградиха си развалини, 15 или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро. 16 Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина. 17 Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват. 18 Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват. 19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар. 20 Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата, 21 които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят, 22 и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба; 23 на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил? 24 Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят. 25 Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи. 26 Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

Hiob 3 | Съвременен български превод Верен

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия