Hiob 29 | Съвременен български превод

Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

1 Тогава Йов продължи своето слово и каза:

2 „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака;

4 когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра;

5 когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха;

6 когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло!

7 Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада,

8 видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави,

9 князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си,

10 гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им.

11 Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,

12 защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне.

13 Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.

14 Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.

15 Аз бях очи за слепия и крак за сакатия,

16 баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.

17 На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното.

18 Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка;

19 коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми,

20 славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“

21 Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет

22 След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки.

23 Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

24 Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха.

25 Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И Йов още продължи беседата си и каза:

2 О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

3 когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

4 както бях във зрелостта си, и Божият доверен съветили: интимно общуване над шатрата ми беше;

5 когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен;

6 когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

7 Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

8 младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

9 първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.

15 Аз бях очи на слепия, крака на куция.

16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

17 Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

21 Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

22 След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

23 Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

24 Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

25 Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.