Hiob 19 | Съвременен български превод Верен

Hiob 19 | Съвременен български превод

Йов повторно отговаря на Вилдад. Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител

1 В отговор Йов каза: 2 „Докога ще огорчавате душата ми и ще ме измъчвате с думи? 3 Ето вече десет пъти* ме посрамвате и не ви е срам да се отнасяте зле с мене. 4 Даже ако наистина съм съгрешил, грешката засяга лично мене. 5 Ако ли искате да се превъзнасяте спрямо мен и да ме укорявате за моя позор, 6 знайте, че Бог ме повали и в мрежата Си ме обгърна. 7 Ето аз викам: „Насилие!“, и никой не ми отговаря, викам за помощ, а съд няма. 8 Пътя ми Бог прегради и не мога да премина, пътеките ми Той обгърна с тъма. 9 Отне от мене славата ми и сне венеца от главата ми. 10 Отвсякъде ме е съкрушил и аз отминавам; и надеждата ми изтръгна Той като дърво от корен. 11 Той разпали гнева Си против мене и ме причисли към Своите врагове. 12 Неговите войнства настъпиха заедно, прокараха срещу мене път и се разположиха на стан около шатрата ми. 13 Братята ми се отдалечиха от мене и моите познати странят от мен. 14 Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха. 15 Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи. 16 Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля. 17 Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници. 18 Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват. 19 От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене. 20 Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите. 21 Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои – защото Божията ръка ме порази. 22 Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми? 23 О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани, 24 с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала! 25 Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха. 26 И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога. 27 Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване! 28 Ако вие още продължавате да говорите: „Как можем да го преследваме, причината на това страдание е у него самия?“ – 29 Бойте се от меча. Защото яростно е наказанието с меч, за да разберете, че има съд.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Тогава Йов отговори и каза: 2 Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате? 3 Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате. 4 И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава. 5 Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми, 6 знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил. 7 Ето, аз викам: Неправда! – но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие. 8 Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми. 9 Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми. 10 Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво. 11 Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си. 12 Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми. 13 Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен. 14 Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха. 15 Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец. 16 Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си. 17 Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми – на децата на майчината ми утроба. 18 Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен. 19 Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен. 20 Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си. 21 Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря! 22 Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми? 23 О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга! 24 Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово! 25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време* ще застане на земята. 26 И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога, 27 когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се. 28 Като казвате: Как ще го гоним? – и че коренът на това се намира в мен – 29 тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.