Hiob 17 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

1 Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. 2 Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения. 3 Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? 4 Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. 5 Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят. 6 Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. 7 Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. 8 Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. 9 Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. 10 Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. 11 Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. 12 А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. 13 Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; 14 на гроба ще кажа: ‘Ти си ми баща’, на червея: ‘Ти си ми майка и сестра.’ 15 Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? 16 Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята*, за да почиваме заедно в праха?“

Верен

1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават*. 2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди? 3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка? 4 Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш. 5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат. 6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето. 7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка. 8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера. 9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен. 10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас. 11 Дните ми преминаха*; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми. 12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака. 13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака. 14 Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми! 15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види? 16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

Hiob 17 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му