Johannes 4 | Съвременен български превод

Беседата на Иисус Христос със самарянката

1 И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – 2 въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му, 3 Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея. 4 Но трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. 6 Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. 7 Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус и каза: „Дай Ми да пия!“ 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ 10 Иисус в отговор и каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода*.“ 11 Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? 12 Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ 13 Иисус и отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ 15 Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“ 16 Казва и Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ 17 Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус и рече: „Добре каза: „Нямам мъж“, 18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“ 19 Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие* казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“ 21 Иисус и рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец. 22 Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. 23 Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива. 24 Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“ 25 Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“ 26 Иисус и каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“ 27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“ 28 Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората: 29 „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ 30 Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него. 31 Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“ 32 Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“ 33 Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ 34 Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. 35 Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва! 36 Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. 37 Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене. 38 Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“ 39 И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ 40 Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена. 41 Тогава много повече хора повярваха заради думите Му 42 и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос*.“

Иисус Христос изцелява сина на царски служител

43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. 44 Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си. 45 И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника. 46 Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране. 48 А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ 49 Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“ 50 Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде. 51 А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“ 52 А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“ 53 Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха. 54 А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.

Верен

1 И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан – 2 не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му – 3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея*. 4 Но трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. 6 Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият часпо пладне. 7 Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус ѝ каза: Дай Ми да пия. 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. 10 Иисус в отговор ѝ каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода. 11 Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12 Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му? 13 Иисус в отговор ѝ каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам. 16 Иисус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. 17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус ѝ каза: Добре каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза. 19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. 21 Иисус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. 26 Иисус ѝ каза: Аз съм, който разговарям с теб. 27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направиласт. 39;. Да не би Той да е Христос? 30 Тогава те излязоха от града и отиваха към Него. 31 Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж. 32 Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете. 33 Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене? 34 Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. 35 Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. 37 Защото в това отношение истинна е поговорката, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. 39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила*. 40 И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни. 41 И още мнозина повярвахаст. 39; заради Неговото слово; 42 а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света. 43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилеяст. 3;; 44 защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място. 45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46 И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло. 50 Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде. 51 И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив. 52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.

Johannes 4 | Съвременен български превод Верен

Беседата на Иисус Христос със самарянката

Иисус Христос изцелява сина на царски служител