Jesaja 38 | Съвременен български превод Верен

Jesaja 38 | Съвременен български превод

Изцелението на Езекия и неговата благодарност

1 –; В онези дни Езекия се разболя смъртно и при него дойде пророк Исаия, Амоцов син, и му каза: „Ето така говори Господ: „Уреди домашните си дела, защото няма да оздравееш и ще умреш!“ 2 Тогава Езекия се обърна на другата страна и се помоли на Господа: 3 „Господи, спомни си, че вървях пред Тебе предано, с чисто сърце и вършех само онова, което е угодно в очите Ти.“ И Езекия силно зарида. 4 И последва слово Господне към Исаия, което гласеше: 5 „Иди и кажи на Езекия: „Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: „Чух молитвите ти и видях сълзите ти, затова ще удължа живота ти с петнадесет години. 6 И ще избавя тебе и града ти от ръката на асирийския цар и ще закрилям този град. 7 Това ще бъде знак от Господа, че върши онова, за което е говорил. 8 И ето ще върна сянката на стрелките на слънчевия часовник с десет стъпки назад, толкова, колкото вече беше отмерил слънчевият часовник на Ахаз“.“ И така, слънцето се върна назад с десет стъпки, които вече беше извървяло. 9 Песен на юдейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя: 10 „Казах си: в средата на живота си трябваше да сляза до портите на преизподнята. Бяха ми отнети останалите години живот. 11 Казах: няма да видя Господа, Господа в земята на живите, нито ще видя човек сред обитателите на земята. 12 Жилището ми се вдигна и се премести като овчарски шатър. Живота си навих като платно, а Тъкачът ще го отреже от основата; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми. 13 Виках за помощ чак до сутринта, а Той трошеше костите ми като лъв; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми. 14 Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен! 15 Какво мога да кажа? Както ми бе казал, така и стори. Ще прекарам всичките си години с тъга в душата си. 16 Господи, чрез Твоите обещания живеят хората и у тях е животът на моя дух, затова излекувай ме и ми дай живот. 17 И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове. 18 Тъй като не преизподнята ще те прослави, нито смъртта ще те възпее, не се надяват на Твоята вярност и онези, които са в гробовете; 19 живият, живият, той ще те прослави, както аз днес. Баща ще разказва на синове за Твоята вярност. 20 Господ ще ме спаси и затова ще пеем и ще свирим в дома на Господа, докато сме живи.“ 21 И рече Исаия: „Да донесат каша от смокини и да я наложат върху цирея и царят ще оздравее.“ 22 А Езекия попита: „По какво да позная, че мога отново да се изкача до Божия дом?“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 В онова време Езекия се разболя до смърт. И пророк Исая, синът на Амос, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш! 2 Тогава Езекия обърна лицето си към стената и се помоли на ГОСПОДА и каза: 3 О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво. 4 И ГОСПОДНОТО слово беше към Исая и каза: 5 Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, ще прибавя на живота ти петнадесет години. 6 И ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град. 7 И това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА*, че ГОСПОД ще извърши това слово, което говори: 8 ето, връщам сянката по стъпалата, по които се е наклонила от слънцето върху слънчевия часовникбукв.: стъпалата на Ахаз с десет стъпала назад. И слънцето се върна с десет стъпала по стъпалата, по които беше слязло. 9 Написаното от юдовия цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си: 10 Аз казах: В средата на дните си ще отида в портите на Шеол; лишен съм от остатъка на годините си. 11 Казах: Няма да видя ГОСПОДА, ГОСПОДА в земята на живите; няма да видя вече човек, като съм с жителите на онзи свят. 12 Жилището ми се вдигна и се премести от мен като овчарска шатра; навих живота си като тъкач – от основата ще ме отреже, от деня до нощта ще ме довършиш. 13 Успокоявах се до сутринта, но като лъв троши всичките ми кости; от деня до нощта ще ме довършиш. 14 Като лястовица, като жерав крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. Господи, в притеснение съм, застъпи се за мен! 15 Какво да кажа? Той ми каза и Той извърши. Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си. 16 Господи, чрез тези неща се живее и във всички тях е животът на духа ми. И Ти ме изцеляваш и ме съживяваш. 17 Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението, защото хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. 18 Защото няма Шеол да Те хвали, смъртта да Те слави; слизащите в рова няма да се надяват на Твоята вярност. 19 Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност. 20 ГОСПОД е готов да ме спаси; затова ще свирим със струнни инструменти моите песни през всичките дни на живота си в дома ГОСПОДЕН. 21 А Исая беше казал: Нека вземат калъп сушени смокини и ги наложат на възпалението, и царят ще оздравее. 22 И Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще се изкача в ГОСПОДНИЯ дом?*