Josua 5 | Съвременен български превод Верен

Josua 5 | Съвременен български превод

Обрязване и Пасха в Галгал

1 Когато всичките аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на запад към Средиземно море, и всичките ханаански царе при морето чуха как Господ пресуши водите на Йордан пред израилтяните, докато те преминаваха, сърцата им се свиха и у тях вече не остана смелост пред Израилевите синове. 2 По това време Господ каза на Иисус: „Направи си остри каменни ножове и обрежи пак израилтяните.“ 3 Тогава Иисус си направи каменни ножове и обряза израилтяните на Хълма на обрязването. 4 И тази е причината, че Иисус ги обряза: всички мъже, които излязоха от Египет, всички бойци бяха родени в пустинята по пътя след излизането им от Египет. 5 Всъщност целият народ, който излезе от Египет, беше обрязан, а всички, родени по пътя в пустинята след излизането от Египет, не бяха обрязани. 6 Защото израилтяните четиридесет* години ходиха по пустинята, докато измряха всички бойци, които бяха излезли от Египет, които не послушаха гласа на Господа и на които Господ се закле, че няма да видят земята, която Господ с клетва беше обещал на бащите им да даде – земята, където текат мед и мляко. 7 А вместо тях Той издигна синовете им. Тях Иисус обряза, тъй като бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. 8 След като накрая целият народ беше обрязан, те останаха в лагера, докато се възстановят. 9 Тогава Господ каза на Иисус: „Днес Аз снех от вас египетския позор.“ Затова името на онова място до днес е Галгал. 10 И Израилевите синове бяха на лагер в Галгал и извършиха Пасха на Йерихонските полета вечерта на четиринадесетия ден от месеца. 11 И на другия ден след Пасхата започнаха да ядат от плодовете на земята – безквасни хлябове и печени зърна в същия ден. 12 А манната престана след това. Когато започнаха да ядат от плодовете на земята, нямаше повече манна за Израилевите синове. Те ядяха от плодовете на ханаанската земя през онази година.

Превземане на Йерихон и спасяване на Раав

13 И когато Иисус беше при Йерихон, вдигна очи и видя, ето пред него стоеше мъж с изваден меч в ръка. Иисус отиде към него и го попита: „Наш ли си или от неприятелите ни?“ 14 Той отговори: „Не! Като вожд на войнството на Господа аз сега дойдох!“ Иисус падна по лице до земята, поклони му се и му каза: „Какво ще заповяда моят господар на своя служител?“ 15 А вождът на войнството на Господа каза на Иисус: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Иисус така инаправи.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И когато всичките аморейски царе, които бяха отсам Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водите на Йордан пред израилевите синове, докато преминали, сърцата им се стопиха и в тях вече не остана смелост заради израилевите синове. 2 В онова време ГОСПОД каза на Иисус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилевите синове втори път. 3 И Иисус си направи кремъчни ножове и обряза израилевите синове на Хълма на краекожията. 4 А това е причината, поради която Иисус ги обряза: целият народ, който излезе от Египет, от мъжки пол, всичките мъже, годни за война, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. 5 Защото целият народ, който излезе, беше обрязан, но целият народ, който се роди в пустинята по пътя, при излизането им от Египет, не беше обрязан. 6 Защото израилевите синове ходиха в пустинята четиридесет години, докато целият народ, мъжете годни за война, които излязоха от Египет, се довършиха, защото не послушаха ГОСПОДНИЯ глас; на които ГОСПОД се закле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше заклел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед. 7 И Иисус обряза синовете им, които Той издигна на тяхно място; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. 8 И когато целият народ беше обрязан докрай, останаха на местата си в стана, докато оздравяха. 9 Тогава ГОСПОД каза на Иисус: Днес отнех от вас срама на Египет. Затова името на онова място се нарича Галгал* и до днес. 10 Докато израилевите синове бяха на стан в Галгал, направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, в равнините на Ерихон. 11 И на сутринта след Пасхата ядоха от житото на земята, безквасни хлябове и печено жито, в същия този ден. 12 И манната престана на сутринта, след като бяха яли от житото на земята; и вече нямаше манна за израилевите синове, но през тази година ядяха от реколтата на ханаанската земя. 13 И когато Иисус беше при Ерихон, той вдигна очите си и погледна, и ето, срещу него стоеше мъж с гол меч в ръката Си. И Иисус пристъпи към него и му каза: От нас ли си, или от враговете ни? 14 А той каза: Не, а съм военачалник на ГОСПОДНАТА войска; сега дойдох. И Иисус падна по лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата си? 15 А военачалникът на ГОСПОДНАТА войска каза на Иисус: Събуй обувката си от крака си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Иисус направи така.