1След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: „Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята“.“2В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“3Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“4Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“5Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“6В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа:7„Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява.8Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: „Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.“9Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“10Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: „Повече плява не ви давам.“11Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“12Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява.13А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“14Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“15Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си?16На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: „Правете тухли.“ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“17Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: „Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.“18А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“19Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“
Божието обещание за избавление
20Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха.21Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“22Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати?23Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“
Верен
1След това Мойсей и Аарон влязоха и казаха на фараона: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми направи празник в пустинята!2Но фараонът каза: Кой е ГОСПОД, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам ГОСПОД и няма да пусна Израил.3А те казаха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на ГОСПОДА, нашия Бог, за да не ни порази с мор или с меч.4Но египетският цар им каза: Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от работата му? Идете на определените си работи!5И фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е многоброен, а вие го правите да остави определените си работи.6И в същия ден фараонът заповяда на надзирателите и на началниците на народа, като каза:7Не давайте вече както досега плява на този народ, за да правят тухли, нека ходят сами и си събират плява.8Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; с нищо да не го намалите; защото безделничат и затова викат и казват: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.9Нека се възлагат още по-тежки работи на тези хора, за да се трудят в тях; и да не обръщат внимание на лъжливи думи.10И така, надзирателите и началниците на народа излязоха и говориха на народа, и казаха: Така казва фараонът: Не ви давам плява.11Идете сами и си събирайте плява, където намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.12Затова народът се разпръсна по цялата египетска земя да събира слама за плява.13А надзирателите настоятелно изискваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява!14И началниците на израилевите синове, които бяха поставени над тях от надзирателите на фараона, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли както по-напред?15Тогава началниците на израилевите синове влязоха и извикаха към фараона и казаха: Защо постъпваш така със слугите си?16Не се дава плява на слугите ти, а ни казват: Правете тухли! И ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.17Но той каза: Лениви сте, лениви! Затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА.18Идете сега и работете! Няма да ви се даде плява, но ще давате определения брой тухли.19И началниците на израилевите синове видяха, че положението им е лошо, защото им се каза: Няма да намалявате нищо от броя тухли, който ви е определен за всеки ден.20И като излязоха от присъствието на фараона, срещнаха Мойсей и Аарон, които ги пресрещнаха.21И им казаха: ГОСПОД да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на слугите му и сложихте меч в ръката им, за да ни избият.22Тогава Мойсей се обърна към ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил така зле с този народ? Защо си ме изпратил?23Защото, откакто влязох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле с този народ, а Ти никак не си избавил народа Си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.