1Думи, които бяха дадени на Йеремия от Господа:2Слушайте думите на този завет и кажете на мъжете от Юдея и на йерусалимските жители.3И кажи им: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Проклет да бъде онзи човек, който не слуша думите на този завет,4които заповядах на вашите предци в деня, когато ги изведох от египетската земя, от пещта за желязо: „Слушайте гласа Ми, изпълнявайте всичко, което ви заповядах. И така ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог,5за да изпълня клетвата, с която се клех на предците ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, тъй както е в този ден“.“ Тогава в отговор казах: „Така да бъде, Господи!“6И Господ ми каза: „Извикай всички тези думи по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим, като кажеш: „Слушайте думите на този завет и ги следвайте.“7Защото повтарях и постоянно предупреждавах от деня, когато ги извеждах от египетската земя, и до днес, като ставах рано и предупреждавах: „Слушайте гласа Ми!“8Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, но всеки следваше упорството на злото си сърце. Затова докарах върху тях всичко, казано в този завет, който им заповядах да следват, но те не изпълняваха.“9И Господ ми каза: „Заговор се разкри сред мъжете на Юдея и сред йерусалимските жители.10Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които се бяха отказали да слушат Моите думи и бяха последвали чужди богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом нарушиха завета, който бях сключил с предците им.“11Затова така казва Господ: „Ето ще докарам върху тях беда, която няма да избягнат. Тогава ще викат към Мене, но няма да ги чуя.12Тогава градовете на Юдея и йерусалимските жители ще завикат към боговете, на които принасят жертви, но те няма да ги спасят по време на бедствието им.13Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдейо, и колкото е броят на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте за посрама, за да кадите на Ваал.14Затова ти, Йеремия, не се моли за този народ, не издигай глас за молитва за тях, защото няма да ги послушам по времето, когато викат към Мене поради бедствието си.15Какво право има Моят любезен в Моя дом, когато е сторил много злини? И свещеното жертвено месо ще отмъкне от тебе, защото се радваш, когато вършиш зло.16Господ те нарече „маслина вечнозелена“, хубава, с добри плодове. Но с огромен боен шум Той запали огън на нея и нейните клони се прекършиха.17Господ Вседържител, Който те насади, определи срещу тебе бедствие заради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом са сторили, като Ме дразнеха с кадилните си жертви на Ваал.“18Но Господ ми откри това и аз зная. Тогава Ти ми показа делата им.19И аз като кротко агне, водено на клане, дори не узнах, че са скроили замисъл против мене, като казваха: „Нека строшим дървото с неговите плодове и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че да не се споменава повече името му.“20Но, Господи Вседържителю, Който съдиш праведно, нека видя Твоето възмездие спрямо тях, защото на Тебе поверих делото си!21Затова така казва Господ на плътските мъже, които искат да отнемат живота ми и казват: „Да не пророкуваш в името на Господа и няма да умреш от нашата ръка!“22Затова така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще ги накажа така, че младите да умрат от меч, синовете и дъщерите им – от глад.23И остатък няма да остане от тях, защото ще докарам бедствие върху мъжете от Анатот в годината, когато ги наказвам.“
Верен
1Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:2Слушайте думите на този завет и говорете на юдовите мъже и ерусалимските жители!3И ти им кажи: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет човекът, който не слуша думите на този завет,4който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от желязната пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и вършете тези думи според всичко, което ви заповядах; и ще Ми бъдете народ, и Аз ще ви бъда Бог,5за да изпълня клетвата, с която се заклех на бащите ви, да им дам земя, в която текат мляко и мед, както е днес. Тогава отговорих и казах: Амин, ГОСПОДИ!6И ГОСПОД ми каза: Викай всички тези думи в юдовите градове и в ерусалимските улици, като казваш: Слушайте думите на този завет и ги вършете!7Защото изрично свидетелствах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, и до този ден, като ставах рано и свидетелствах и казвах: Слушайте гласа Ми!8Но те не послушаха и не приклониха ухото си, а ходеха всеки по упорството на злото си сърце. И Аз докарах върху тях всички думи на този завет, които им заповядах да вършат, а те не вършиха.9И ГОСПОД ми каза: Намери се заговор между юдовите мъже и ерусалимските жители.10Те са се върнали в беззаконията на прадедите си, които отказаха да слушат Моите думи. И те са последвали други богове, за да им служат; израилевият дом и юдовият дом са нарушили Моя завет, който направих с бащите им.11Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам върху тях зло, от което няма да могат да излязат; и ще извикат към Мен, но няма да ги послушам.12И юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете на които кадят, но те никак няма да ги спасят във времето на бедствието им.13Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова станаха боговете ти Юда; и колкото е броят на ерусалимските улици, толкова олтари поставихте на срамния идол, олтари, за да кадите на Ваал.14А ти не се молѝ за този народ и не издигай вик и молитва за тях, защото няма да слушам, когато викат към Мен заради бедствието си.15Какво право има любимият Ми в Моя дом, като е вършил коварства с мнозина и святото месо се е отнело от теб? Когато вършиш зло, тогава се веселиш.16ГОСПОД нарече името ти маслина зелена, красива, с добри плодове; с шум на голям смут запали огън върху нея и клоните ѝ се строшиха.17Защото ГОСПОД на Войнствата, който те е насадил, изрече зло против теб заради злото, което израилевият дом и юдовият дом извършиха, да Ме разгневят с каденето си на Ваал*.18Но ГОСПОД ми откри и разбрах; тогава Ти ми показа делата им.19Но аз бях като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че крояха против мен замисли: Нека унищожим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите и името му да не се помни вече!20Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който съдиш праведно, който изпитваш вътрешности и сърце, нека видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си!21Затова, така казва ГОСПОД за анатотските мъже, които търсят да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в Името на ГОСПОДА, за на не умреш от ръцете ни!22Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, Аз ще ги накажа; младежите им ще измрат от меч, синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,23и няма да останат от тях; защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ще ги накажа.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.