Prediger 6 | Съвременен български превод

Суетата на честолюбието и желанията

1 Има зло, което видях под слънцето, то тежко терзае хората: 2 Ето човек, на когото Бог е дал богатство, слава и имот без никаква оскъдност в нищо, всичко, каквото би поискала душата му. Но Бог не му е отредил да им се радва, а им се радва чужд човек. Това е суета и тежко страдание. 3 Дори да има някой сто деца, много години да натрупа и дните му да станат дълги, ако не се е наслаждавал на добро и няма той прилично погребение, бих казал тъй: „Пометнато дете от него по-честито е, 4 защото то напразно е дошло и е отишло в тъмнина, и името му в мрак е скрито. 5 Дори не е видяло, ни познало слънцето, но има по-добър покой от онзи.“ 6 И ако онзи би живял дори две хиляди години без наслада от доброто – няма ли всичко да отиде на същото място? 7 Целият труд на човека е за устата му, а душата му не се насища. 8 С какво мъдрецът превъзхожда глупеца, с какво пък – сиромаха, който умее да живее сред живите? 9 По-добре ли е да гледаш с очите си, отколкото да блуждаеш с желанията си? И това е суета и гонене на вятър. 10 Всичко, което е получило битие, получило е вече име. Знайно е какво означава човек. Затова не може той да спори в съд с по-силния от него. 11 Има много думи, които само умножават суетата. Каква полза за човека тогава? 12 Защото кой знае що е добро за човека в живота през преброените дни на суетния му живот, които преживява като сянка? А и кой ще извести на човека какво ще се случи след него под слънцето?

Верен

1 Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората: 2 човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест. 3 Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него, 4 защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина, 5 и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек. 6 Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро – не отиват ли всички на едно място? 7 Целият труд на човека е за устата му – душата му обаче не се насища. 8 Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво – сиромахът, който знае как да живее между живите? 9 По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър. 10 Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него. 11 Понеже има много неща, които умножават суетата – каква полза има човек от това? 12 Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

Prediger 6 | Съвременен български превод Верен

Суетата на честолюбието и желанията