1Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие – наслади се с блага. Но ето и това е суета.2Отсъдих за смеха: „глупост“, а за веселието – „Какво ти носи?“3Реших в сърцето си да усладя плътта си с вино и макар сърцето ми да ходеше след мъдростта, реших да се предам и на глупостта, докато вникна кое е добро за хората, какво би трябвало да вършат те под небето през преброените дни на живота си.
Суетата на богатството и труда
4Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя,5оградих се с райски градини и ги залесих с всякакви овощни дървета.6Съградих водоеми да напояват райските градини, в които растат дървета.7Сдобих се със слуги и слугини и прибавих слугите, родени в моя дом; аз имах едър и дребен добитък повече от всички, живели преди мен в Йерусалим.8Натрупах сребро и злато, а също скъпоценности от разни земни царе и земи, отбрах си певци и певици, както и разкоши, услаждащи човека – многобройни жени.9И се възвеличих, и забогатях повече от всички, които властваха преди мен в Йерусалим. Но въпреки това аз запазих мъдростта си.10Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове?11Но ето обърнах се, огледах всичко, извършено от моите ръце, и моя труд, с който бях се трудил, за да го постигна. И ето – всичко е суета и гонене на вятър и няма полза от нищо под слънцето.
Суетата на мъдростта и глупостта на труда и радостта
12Обърнах се, за да разгледам мъдростта наред с безумието и глупостта. Кой ли може да извърши нещо след царя освен извършеното вече?13Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината.14Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях.15И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета.16Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът?17Затуй намразих аз живота, опротивя ми всяко дело, извършено под слънцето. Защото всичко е суета и гонене на вятър.18Възненавидях и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото го оставям на човека, идващ след мене.19Кой знае: дали ще бъде мъдър той, или пък глупав? Той ще владее всичко мое, което с труд и мъдрост аз придобих под слънцето. И това е суета.20Дойдох дотам да се отчаям в сърцето си за целия си труд, с който се трудих под слънцето:21един се труди с мъдрост, знание, сполука, но го оставя в дял на друг, който не се е трудил за него. Това също е суета и голямо зло.22А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето?23Наистина – всичките му дни са страдания, целият му труд – тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.24Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка.25Та „Кой може да яде и се наслаждава, ако не аз?“26Бог дарява с мъдрост, знание и радост благоугодния пред Него, а на грешния отрежда грижи: да притуря и да трупа, за да го отреди на този, който е благоугоден пред Бога. Това е също суета и гонене на вятър.
Верен
1Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета.2Казах за смеха: Лудост е! – и за веселието: Какво постига то?3Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си.4Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя,5направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета.6Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета.7Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим.8Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове – всякакви изобилни великолепия.9Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана.10И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд*.11И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър*, и нямаше полза под слънцето.12Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? – Това, което е вече направено.13Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.14Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките.15Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.16Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? – Като безумния!17Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър*.18И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен.19И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд*, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета.20Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето.21Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло.22Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето*?23Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета.24Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка*.25Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен – Бог?26Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър*.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.