1Помни своя Творец в дните на своята младост, преди да дойдат изпълнени с тежки страдания дни, преди да дойдат години, за които ще кажеш: „Те не са ми по сърце“;2преди да са помръкнали слънце, светлина, луна и звезди, преди да се завърнат облаците след дъжда.3В деня, когато стражите на дома затреперят и силните мъже отслабнат; когато престанат мелничарите да мелят, тъй като са оредели; когато мрак покрие тези, които гледат през прозорец;4когато се затворят пътните врати; когато стихне звукът на мелниците и по гласа на птица започне човек да се пробужда, а дъщерите на песента притихнат;5когато човек се бои от височините и по пътя се страхува; когато зацъфти бадемът и скакалецът натежи, и всяко желание заглъхне – тогава човек отива в своя вечен дом. Ето оплаквачките кръжат по улиците,6преди да се скъса сребърната нишка и златният светилник да се разбие, преди да се строши стомната при извора, и да се разломи колелото над кладенеца.7И ще се върне пръстта в земята, както е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.8Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст – всичко е суета.
Заключение: Живот в светлината на вечността
9Не само мъдрец беше Еклисиаст, но и учеше народа на знание. Той вникна във всичко, издири и натрупа много мъдри изрази.10Еклисиаст се постара да намери уместни слова, вярно да запише думите на истината.11Словата на мъдреца са като остени, като пирони заковани; съставителите им са поставени от един и същ Пастир.12А и освен това, сине мой, предпазвай се от писане на много книги, това няма край; а многото учение е изтощение за тялото.13Да чуем и завършека на всички тези думи: благоговей пред Бога и спазвай заповедите Му – това е всичко за човека.14Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно – зло или добро.
Верен
1И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и да се приближат годините, за които ще кажеш: Нямам удоволствие от тях! –2преди да се помрачат слънцето и светлината, и луната, и звездите и да се върнат облаците след дъжда;3във времето, когато стражите на къщата треперят и се прегърбват силните мъже; и онези, които мелят, престават, защото намаляха; и очите на гледащите през прозорците се помрачават;4когато вратите към улицата се затварят и звукът на мелницата заглъхва, и човек става при звука на птица, и всички тонове на песента се приглушават;5и се страхуват от височина и от ужаси по пътя; и бадемът разцъфтява и натегва скакалецът, и охотата изчезва, защото човек отива във вечния си дом и жалеещите обикалят улиците –6преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, и да се строши стомната при извора, и да се счупи колелото на кладенеца,7и пръстта да се върне в земята, както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал.8Суета на суетите! – казва проповедникът. – Всичко е суета.9И освен че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи.10Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.11Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.12И освен това, сине мой, приеми поучение: Правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта.13Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека –14защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.