Prediger 1 | Съвременен български превод

Наслов

1 Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.

Увод – суета на суетите

2 Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. 3 Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето? 4 Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена. 5 Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява. 6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат. 7 Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново. 8 Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. 9 Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. 10 Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас. 11 Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.

Суетата на човешката мъдрост

12 Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим. 13 И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. 14 Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър. 15 Криво не се изправя и което липсва, не се брои. 16 Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание. 17 И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър. 18 Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.

Верен

1 Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим*: 2 Суета* на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета. 3 Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето? 4 Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои. 5 И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло. 6 Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът. 7 Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново. 8 Всички думи са трудни*, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане. 9 Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. 10 Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас. 11 Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после. 12 Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалимст. 1;. 13 И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея. 14 Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър*. 15 Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои. 16 Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание. 17 И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър*. 18 Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Prediger 1 | Съвременен български превод Верен

Наслов

Увод – суета на суетите

Суетата на човешката мъдрост