1В петия ден от шестия месец на шестата година, както седях в своя дом, а юдейските стареи седяха пред мене, Господ Бог постави ръката Си върху мене там.2Като погледнах, видях очертание с изглед на огън. От подобието на хълбоците му и надолу – огън, а от хълбоците му нагоре – блясък от нажежен метал.3И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косите на главата ми. Тогава Духът ме издигна между земята и небето и ме понесе в божествено видение към Йерусалим при северната порта на вътрешния двор, където се намираше изображението на ревността, която предизвиква завист.4И ето там беше славата на Израилевия Бог като тази, която видях на полето.5Тогава Той ми каза: „Сине човешки, погледни на север.“ Погледнах на север и ето при входа, на север от портата на жертвеника, беше това изображение на ревността.6След това Той ми каза: „Виждаш ли какво вършат – големите мерзости, които върши тук Израилевият дом, за да Ме отдалечи от Моето светилище? Но обърни се, ще видиш още по-големи мерзости.“7Тогава Той ме заведе при входа на двора. И погледнах и ето в стената имаше дупка.8И Той ми каза: „Сине човешки, прокопай стената!“ И прокопах стената и ето врата.9И ми каза: „Влез и виж злите мерзости, които те вършат тук.“10Така аз влязох и гледам, имаше всякакви изображения – на отвратителни пълзящи твари и зверове и всякакви идоли на Израилевия дом, издълбани върху стените наоколо.11А пред тях стояха седемдесет стареи на Израилевия дом – с Язания, сина на Шафан, стоящ сред тях – и всеки със своята кадилница в ръката си, и благоухание се издигаше от кадилния облак.12И Той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какво вършат стареите на Израилевия дом на тъмно, всеки в светилището на идола си? Защото те мислят: „Господ не ни вижда. Господ изостави страната“.“13И отново ми каза: „Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости, които те вършат.“14Тогава ме заведе при входа на северната порта на Господния дом и ето там седяха жени, които оплакваха Тамуз.15И ми каза: „Виждаш ли, сине човешки? Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости от тези.“16И ме въведе във вътрешния двор на Господния дом и ето при входа на храма на Господа, между притвора и жертвеника, имаше около двадесет и петима мъже с гърбовете си към Господния храм с лице към изток. И те лежаха в прахта на изток към слънцето.17И ми каза: „Видя ли, сине човешки? Малко ли е за дома на Юда да върши мерзостите, които се правят тук, защото те изпълниха страната с насилие и се обърнаха, за да Ме оскърбяват? И ето те ме отегчават и не Ме оставят на мира.18Затова Аз също ще отвърна с гняв. Окото Ми няма да пожали, нито Аз ще пощадя. Макар да викат в ушите Ми с висок глас, няма да ги чуя.“
Верен
1И в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца седях в къщата си и юдовите старейшини седяха пред мен; и ръката на Господ БОГ връхлетя там върху мен.2И видях, и ето, подобие на вид като огън; от това, което изглеждаше, че са хълбоците му и надолу – огън; и от хълбоците му нагоре – на вид като сияние, което изглеждаше като светъл метал.3И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косата на главата ми. И Духът ме издигна между земята и небесата и ме пренесе чрез Божии видения в Ерусалим, при входа на вътрешната порта, която е обърната на север, където беше поставен идолът на ревността, който възбужда ревност.4И ето, славата на Израилевия Бог беше там, както във видението, което видях на полето.5И ми каза: Сине човешки, вдигни сега очите си към север. И аз вдигнах очите си към север, и ето, на север от портата, която води към олтара, стоеше този идол на ревността, на входа.6И ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези – големите гнусотии, които израилевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още по-големи гнусотии.7И ме заведе до входа на двора и погледнах, и ето, една дупка в стената.8И ми каза: Сине човешки, прокопай сега стената. И прокопах стената и ето, един вход.9И ми каза: Влез и виж злите гнусотии, които те вършат тук.10И влязох и видях, и ето, всякакви образи на пълзящи и гнусни животни и всичките идоли на израилевия дом, изобразени наоколо по стената.11И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на израилевия дом, и Яазания, синът на Сафан, стоеше сред тях, всеки с кадилницата си в ръката си; и се издигаше аромат от облак тамян.12И ми каза: Видя ли, сине човешки, какво правят старейшините на израилевия дом в тъмнината, всеки в стаята си за изображения? Защото казват: ГОСПОД не ни вижда, ГОСПОД е изоставил земята.13И ми каза: Ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.14И ме заведе до входа на портата на ГОСПОДНИЯ дом, която е на север, и ето, там седяха жени и оплакваха Тамузвавилонско божество.15И ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още по-големи гнусотии от тези.16И ме заведе във вътрешния двор на ГОСПОДНИЯ дом и ето, на входа на ГОСПОДНИЯ храм, между преддверната зала и олтара, стояха около двадесет и петима мъже; гърбовете им бяха към храма, а лицата им – към изток и се кланяха на слънцето към изток.17И ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е на юдовия дом да вършат гнусотиите, които вършат тук, че напълниха земята с насилие и пак Ме разгневяват? И ето, поднасят клончето до носа си.18Затова и Аз ще действам с ярост, окото Ми няма да пощади и няма да пожаля. И да извикат в ушите Ми със силен глас, няма да ги послушам.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.