Hebräer 9 | Съвременен български превод Верен

Hebräer 9 | Съвременен български превод

Старозаветните жертвоприношения

1 И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно. 2 Тогава скинията беше устроена така: в първата и част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“. 3 А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих*“. 4 Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета, 5 а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно. 6 При това устройство на скинията в първата и част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения, 7 а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание. 8 Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище. 9 Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист, 10 понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.

Съвършената жертва на Иисус Христос

11 Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят, 12 Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас. 13 Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти, 14 колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог! 15 И затова Той е Посредник на нов завет, та въз основа на смъртта Му, настъпила за изкупване на нарушенията по време на първия завет, призованите да получат обещаното вечно наследство. 16 Където има завещание, трябва да е настъпила смъртта на завещателя, 17 понеже едно завещание добива сила само след смърт. То няма никога сила, докато е жив завещателят. 18 Поради това и първият завет бе потвърден с кръв. 19 Защото Мойсей, след като възвести всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телетата и козлите, смесена с вода, и като използва червена вълна и исоп, поръси както самата книга*, така и целия народ 20 с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ постанови за вас.“ 21 Той поръси с кръв също скинията и всички богослужебни предмети. 22 Според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма опрощение. 23 И така, земните изображения на небесните неща трябваше да се очистят с такива жертви, докато самите небесни неща изискваха по-възвишени от тези жертви. 24 Така Христос влезе не в построено от човек светилище, което е само предобраз на истинското, а в самото небе, за да се яви сега пред Бога заради нас. 25 Той не възлезе, за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в Светая Светих всяка година с чужда кръв – 26 иначе Той трябваше много пъти да пострада от създаването на света. А сега, в края на времето, се яви веднъж завинаги, за да заличи греха, като се принесе Сам в жертва. 27 И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд, 28 така и Христос веднъж принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, и ще се яви втори път, не за да става жертва за грях, а за спасение на онези, които Го очакват.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И наистина, и при първия завет имаше постановления за богослужение, както и земно светилище. 2 Защото беше направена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се нарича Святото място; 3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се наричаше Пресвятото място, 4 където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, от всички страни обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфна, и плочите на завета, 5 и над него – херувимите на славата, които осеняваха умилостивилището; за които неща сега не е време да говорим подробно. 6 И когато това беше така направено, свещениците влизаха винаги в първата част на скинията, за да извършват богослужението; 7 но във втората влизаше само първосвещеникът веднъж в годината, и то не без кръв, която той принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени от незнание*. 8 С това Светият Дух показваше, че пътят за Пресвятото място още не е бил открит, докато е стояла все още първата част на скинията, 9 която е образ на сегашното време, в което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят онзи, който служи, съвършен, що се отнася до неговата съвест, 10 понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред. 11 Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящото творение, и не чрез кръвта на козли и на телета, а чрез Собствената Си кръв, 12 Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта, 14 колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог! 15 И затова Той е Посредник на един нов завет, така че чрез смъртта, станала за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство. 16 Защото, където има завещаниегръцката дума означава и завет, съюз, договор, трябва да настъпи и смъртта на завещателя. 17 Защото едно завещание влиза в сила само след като има смърт, понеже то няма никаква сила, докато завещателят е жив. 18 Затова и първият завет не беше утвърден без кръв. 19 Защото, след като Мойсей провъзгласи всяка заповед от закона пред целия народ, той взе кръвта на телетата и на козлите с вода и червена вълна, и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, като казваше: 20 „Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“ 21 Освен това, по същия начин той поръси с кръвта и скинията, и всичките съдове за служение. 22 А според закона почти всичко се очиства с кръв и без проливането на кръв няма опрощаване. 23 И така, беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с по-добри жертви от тези. 24 Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас; 25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръвст. 7;, 26 защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва. 27 И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд, 28 така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.