Apostelgeschichte 2 | Съвременен български превод

Светият Дух слиза върху апостолите

1 А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно,

2 внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.

3 И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях.

4 Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.

5 А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето.

6 Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език.

7 Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?

8 Как тъй всеки от нас слуша родния си език?

9 Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия,

10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити,

11 критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“

12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“

13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“

Проповед на апостол Петър

14 Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи:

15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта,

16 но се случи реченото чрез пророк Йоил:

17 „И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът*; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;

18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват.

19 Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек.

20 Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.

21 И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“.

22 Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея*, засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете,

23 този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте.

24 Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.

25 Защото Давид казва за Него: „Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая.

26 Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда.

27 Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.

28 Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.“

29 Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес.

30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос* и да Го постави на престола му,

31 предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление.

32 Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели.

33 И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате.

34 Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна,

35 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“

36 И тъй, нека целият дом на Израил* твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“

37 Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“

38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух.

39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“

40 И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“

41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.

Животът в първата християнска община

42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.

43 Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим.

44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо,

45 продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата.

46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце,

47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата* такива, които се спасяваха.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.

3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

4 И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.

5 А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.

6 И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

7 И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?

8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

9 Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

10 Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,

11 критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?

13 А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.

14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.

15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на денясутринта;

16 а това е казаното чрез пророк Йоил:

17 „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища;

18 още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.

19 И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим.

20 Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит Ден Господен.

21 И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

22 Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете;

23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници*.

24 Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.

25 Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя.

26 Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;

27 защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.

28 Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“

29 Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес.

30 И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му,

31 той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.

32 Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33 И така, като беше възвисен с Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате.

34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

35 докато положа враговете Ти под краката Ти.“

36 И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте*, Него Бог е направил и Господ, и Христос.

37 Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?

38 А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.

39 Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.

40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.

41 И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

42 И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.

43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44 И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;

45 и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.

46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47 като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.