5.Mose 32 | Съвременен български превод

Песента на Мойсей

1 „Слушай, небе, аз ще говоря; и нека чуе земята моите думи. 2 Да се разлее като дъжд учението ми, да бликнат като роса словата ми, като ситен дъждец по злакове, като из ведро да вали по тревите! 3 Името на Господа ще прославя; въздайте слава на нашия Бог! 4 Той е твърдината! Делата Му са съвършени, всичките Му пътища са праведни! Бог е верен и няма неправда у Него. Той е справедлив и истинен! 5 Но децата Му извършиха светотатство пред Него – твърдоглаво и покварено потомство! 6 Така ли въздаваш благодарност на Господа, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил, Който те е създал и утвърдил? 7 Спомни си отдавна минали дни, помисли за годините на толкова поколения. Попитай своя баща – и той ще ти каже, старците си – и те ще ти дадат отговор. 8 Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разселваше потомците на Адам, постави граници между народите според броя на Израилевите синове; 9 защото дял на Господа е Неговият народ, Яков Му е наследство по жребий. 10 Той го намери в безлюдна земя, в степ, огласяна от вой на зверове, закриляше го и бдеше над него, пазеше го като зеницата на окото Си. 11 Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото и кръжи над тях с разперени криле, за да ги вдигне и понесе в полета си, 12 така Господ Сам го водеше и нямаше с него чужд бог. 13 Той го издигна на хълмиста земя, нахрани го с плодове от полето, накърми го с мед от камъка и с елей от скала като кремък; 14 и с краве масло, и с овче мляко; с тлъстина от агнета, от васански овни и от козли, с най-отбрана пшеница; ти пи и вино – кръвта на лозата. 15 И се охрани Израил и стана твърдоглав; затлъстя, надебеля и се угои. Тогава изостави Бога, Който го създаде, презря Твърдината на спасението си. 16 С чужди богове разпалиха Неговата ревност, с мерзости Го разгневиха. 17 Принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, появили се отскоро, които предците ви не са почитали. 18 Твърдината, Която те роди, ти изостави и забрави Бога, Който те е създал. 19 Господ видя това и в гнева Си отхвърли Своите синове и дъщери; 20 и рече: „Ще скрия лицето Си от тях и ще видя края, който ги очаква; защото те са покварено поколение, деца, в които няма вярност. 21 Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог, с мерзостите си Ме оскърбиха; затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ – с неразбран народ ще ги оскърбя. 22 Защото огън пламна от ноздрите Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; той ще погълне земята и плодовете и, ще разтопи основите на планините. 23 Ще стоваря върху тях беди и ще ги обсипя със стрелите Си. 24 Силите им ще сломи гладът, ще бъдат покосени от треска и от страшна напаст; ще ги хвърля срещу зъбите на хищници и срещу отровата на земните влечуги. 25 На улицата – меч, а в домовете ужас ще погубва техните деца, младежа и девицата, кърмачето и стареца. 26 Дори бих казал: ще ги разпръсна и ще излича спомена за тях сред хората, 27 ако не се безпокоях от неприятелската злост – да не би враговете им да си въобразят и да рекат: „Нашата ръка е могъща, а не Господ стори всичко това!“ 28 Защото те са народ неразумен и нямат разсъдък. 29 О, да бяха разумни да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ! 30 Как би могъл един да прогони хиляда, а двама да обърнат десет хиляди в бягство, ако Твърдината им не би ги предала и Господ не би ги изоставил! 31 Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина; враговете ни нека сами да отсъдят това! 32 Защото тяхното лозе е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, това са гроздове горчиви. 33 Виното им е змийска отрова, гибелна отрова на пепелянка. 34 Нима това не е скрито у Мене, запечатано в съкровищницата Ми 35 до деня на възмездието и отплатата, когато се подхлъзне кракът им? Защото е близо денят на тяхната гибел, скоро ще видят своята участ. 36 Господ ще съди Своя народ и ще се смили над слугите Си, когато види, че силата ги е напуснала и не е останал никой, било роб или свободен. 37 И тогава ще попита: „Къде са боговете им, твърдината, която им беше упование?“ 38 Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила! 39 Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог! Аз погубвам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избави подвластен на ръката Ми. 40 Ето издигам десницата Си към небето и заявявам: „Жив съм за вечни времена!“ 41 Когато блесне острият Ми меч, за да въздава съд ръката Ми, ще отмъстя на враговете Си и ще дам отплата на ненавистниците Си. 42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.“ 43 Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии! Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си, ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“ 44 Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен. 45 И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил, 46 той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон. 47 Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“

Господ призовава Мойсей на планина Нево

48 И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей: 49 „Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове! 50 Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си; 51 защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове. 52 Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш – в страната, която ще дам на израилтяните.“

Верен

1 Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми! 2 Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата; 3 защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог! 4 Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина* и у Него няма неправда; праведен и прав е Той. 5 Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно*. 6 Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди. 7 Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат. 8 Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове. 9 Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство. 10 Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си. 11 Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си; 12 така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог. 13 Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала, 14 с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова. 15 Но Есурун* затлъстя и ритна – ти затлъстя, надебеля, угои се – и остави Бога, който го направи*, и презря Канарата на спасението си. 16 С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. 17 Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха. 18 Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде. 19 И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото го разгневиха синовете Му и дъщерите Му. 20 И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност. 21 Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог*, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя. 22 Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата ѝ и ще запали основите на планините. 23 Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си. 24 Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха. 25 Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец. 26 Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! – 27 ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД. 28 Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях. 29 О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си! 30 Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал! 31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара – дори самите ни врагове съдят за това. 32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви. 33 Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова. 34 Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми? 35 Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях. 36 Защото ГОСПОД ще съди* народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой – роб или свободен. 37 И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха, 38 които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила! 39 Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми! 40 Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века! 41 Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят. 42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе*. 43 Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си. 44 И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, синът на Навий. 45 И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил, 46 той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон. 47 Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете. 48 И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза: 49 Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание. 50 И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си, 51 защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове. 52 Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.

5.Mose 32 | Съвременен български превод Верен

Песента на Мойсей

Господ призовава Мойсей на планина Нево