1Тогава се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя към Червено море, така както ми беше говорил Господ. И в продължение на много дни обикаляхме планината Сеир.2После Господ ми каза:3„Достатъчно дълго обикаляхте тази планина. Обърнете се на север!4Дай заповед на народа и кажи: Ще минете през пределите на вашите братя, синовете на Исав, които обитават Сеир. Те ще се изплашат от вас, затова внимавайте добре!5Не влизайте в разпри с тях, защото няма да ви дам и педя от земята им! Планината Сеир Аз съм дал в наследство на Исав.6Храна купувайте с пари от тях, за да ядете, и вода купувайте с пари от тях, за да пиете!7Защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти, закрилял те е, докато пътуваше из тази голяма пустиня. Ето четиридесет години Господ, твоят Бог, е с тебе, не си останал лишен от нищо.“8Така преминахме през страната на нашите братя, синовете на Исав, които обитаваха Сеир, по Аравския път от Елат и Ецион-Гавер, обърнахме се и се отправихме по пътя към пустинята Моав.9Тогава Господ ми каза: „Не предизвиквай моавците и не започвай война с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната им, понеже дадох Ар във владение на Лотовите синове.“10Преди там живееха емимите, голям народ, многоброен и едър като енакимите.11И те като енакимите бяха смятани за исполини, но моавците ги наричат емими.12В Сеир живееха преди и хорейците. Но синовете на Исав ги прогониха и изтребиха. Заселиха се на мястото им, така както стори Израил със страната, която Господ им даде в наследство.13„Станете сега и преминете потока Заред!“ И ние преминахме потока Заред.14Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле.15И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана.16А когато всички годни за война мъже сред народа измряха,17Господ ми каза:18„Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците,19и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.“20Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими –21голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им.22Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир – изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес.23Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа – кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им.24„Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него!25От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.“26Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание:27„Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.28С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина,29така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.“30Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес.31А Господ ми каза: „Ето Аз ти предавам Сихон и страната му. Започни да завладяваш страната му, за да я наследиш!“32Тогава Сихон излезе против нас, той и целият му народ, на бой при Яса.33И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни. Поразихме него, синовете му и целия му народ.34Тогава превзехме всичките му градове. Навред в градовете предадохме на изтребление мъжете, жените и децата – не оставихме никого жив.35Само добитъка им взехме и плячката от превзетите градове.36От Ароир, на брега на реката Арнон, и от града, разположен в долината, чак до Галаад не се намери град, непристъпен за нас. Господ, нашият Бог, ги предаде всичките в ръцете ни.37Само до страната на амонитците не си се приближил, нито до местата край река Явок, нито до планинските градове – до всичко, което Господ, нашият Бог, ни беше забранил.
Верен
1И се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя за Червено море, както ми говори ГОСПОД, и обикаляхме планината Сиир много дни.2И ГОСПОД ми говори и каза:3Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север.4И заповядай на народа и кажи: Ще минете през земята на вашите братя, синовете на Исав, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова, внимавайте добре;5не се бийте с тях, понеже няма да ви дам от земята им дори и една стъпка, защото дадох планината Сиир на Исав за притежание.6С пари да купувате от тях храна, за да ядете, и с пари да купувате от тях и вода, за да пиете.7Защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти. Той познава пътуването ти през тази голяма пустиня. През тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с теб; не ти е липсвало нищо.8Така ние минахме покрай братята си, синовете на Исав, които живеят в Сиир, далеч от пътя на равнината, от Елат и от Есион-Гавер. И се обърнахме, и минахме по пътя за моавската пустиня.9И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. –10А преди това там живееха емимите, голям и многоброен народ и висок като енакимите.11И те се считат за великани като енакимите, но моавците ги наричат емими.12А преди това в Сиир живееха хорейците, но синовете на Исав ги изгониха и ги изтребиха пред себе си, и се заселиха на мястото им, така както направи Израил на земята на своето притежание, която ГОСПОД им даде. –13И сега станете и преминете през потока Заред. И преминахме през потока Заред.14А времето, през което пътувахме от Кадис-Варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато цялото поколение на мъжете, годни за война, се довърши от стана, както ГОСПОД им се закле.15При това ръката на ГОСПОДА беше против тях, за да ги изтреби отсред стана, докато се довършат.16И когато всичките мъже, годни за война, се довършиха и измряха отсред народа,17ГОСПОД ми говори и каза:18Днес ти ще преминеш Ар, границата на Моав.19И когато дойдеш срещу синовете на Амон, не ги притеснявай и не се бий с тях, защото няма да ти дам нищо от земята на синовете на Амон за притежание, понеже я дадох на синовете на Лот за притежание*. –20И тя също се считаше за земя на великаните; преди това там са живеели великани, но синовете на Амон ги наричат замзумими,21голям и многоброен народ и висок като енакимите. Но ГОСПОД ги изтреби пред тях и те ги изгониха и се заселиха на мястото им,22така, както направи за синовете на Исав, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците отпред тях, и те ги изгониха и се заселиха на мястото им и до днес.23И авейците, които живееха в села чак до Газа, тях ги унищожиха кафторимите, които дойдоха от Кафтор, и се заселиха на мястото им. –24Станете, тръгнете и преминете долината на реката Арнон. Ето, предадох в ръката ти аморееца Сихон, цар на Есевон, и земята му; започни, завладей я, и воювай с него.25Днес Аз ще започна да всявам страх и ужас от теб сред народите под цялото небе, които ще чуят слуха за теб и ще се разтреперят, и ще се ужасят от теб.26И аз изпратих пратеници от пустинята Кедемот до есевонския цар Сихон с думи на мир и казах:27Нека да мина през земята ти; ще вървя само по пътя, няма да се отбия нито надясно, нито наляво.28С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода, за да пия; само с краката си да мина –29както ми направиха синовете на Исав, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар – за да премина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.30Но есевонският цар Сихон не склони да минем през него, понеже ГОСПОД, твоят Бог, ожесточи духа му и закорави сърцето му, за да го предаде в ръката ти, както е днес.31И ГОСПОД ми каза: Ето, започнах да предавам пред теб Сихон и земята му. Започни, завладей я, за да наследиш земята му.32Тогава Сихон, той и целият му народ, излезе на бой против нас при Яса.33Но ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни и ние го разбихме – и синовете му, и целия му народ.34И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град – мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял.35Само добитъка взехме за себе си като плячка и заграбеното от градовете, които превзехме.36От Ароир, който е на брега на реката Арнон, и от града, който е в долината, чак до Галаад нямаше град, който да ни се съпротиви*; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всички пред нас.37Само до земята на синовете на Амон ти не се приближи, никъде покрай реката Явок, нито до планинските градове; никъде, където ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранилст. 19;.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.