1А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея.2Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време.3Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра.4На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал.5Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.6А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“7И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“8Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.
Агар и нейният син Измаил
9Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива*.10Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина и. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“11Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил.12Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак.13Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“14Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото и. След това и даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия.15Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.16След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.17Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.18Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“19Тогава Бог и отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.20Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.21Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
Авраам в спор с Авимелех
22В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш.23А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“24Авраам отговори: „Заклевам се.“25Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби.26Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“27Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз.28Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък.29Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“30Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“31Затова Авраам нарече това място Вирсавия*, понеже там се заклеха и двамата.32След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя.33Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог.34И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.
Верен
1И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.2И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.3И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.4И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.5А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.6И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.7Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му.8А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.9А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,10затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина ѝ, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!11Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.12Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа ѝ, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство.13Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.15Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,16и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.17А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.18Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.19Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.20А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.21Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.22По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.23И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.24И Авраам каза: Заклевам се.25А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.26Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.27Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.28И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.29И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?30А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.31Затова той нарече онова място Вирсавее*, защото там двамата се заклеха.32Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.33И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог*.34И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.